„България се управлява от правителството, но все още я управляват и чиновници, калинки, хора, които нямат добро намерение към България, а единствено имат интерес да подкопават всички действия на правителството“.
Това каза в интервю за предаването „Защо, господин министър?“ вицепремиерът и министър на екологията Борислав Сандов.
„Това се случва в моето министерство и в други министерства. Случва се в съдебната система“, допълни той.
По думите му освобождаването на всички тези хора ще бъде определено като „политическа метла“ и затова е добре те да бъдат подменени постепенно чрез конкурси с хора професионалисти.
Относно отношенията в коалицията Сандов коментира, че „Демократична България“ се държи отговорно и в крайна сметка понася най-много негативи.
България ще трябва да намали производството на въглищните тецове с 40% до 2026 г., защото в противен случай трябва да върнем 13 млрд. лв., каза министърът на екологията. Относно отсрочката за Полша до 2049 г., той обясни, че причината е в това, че страната е много зависима от тези централи – 90% от енергията се добива от въглища.
Сандов уточни, че затварянето на въглищните тецове не означава по-скъп ток у нас.
„Енергията от възобновяеми енергийни източници може да бъде много по-евтина, защото самият източник е безплатен. Остава само технологията. В България има потенциал за вятърна енергия, за геотермална енергия“, допълни той.
Обясни също, че качеството на нашите въглища е много лошо – лигнитни са и са с висок процент на сяра и прах. А за работещите в тези централи има решение за алтернатива заетост, когато не копаят въглища – рекултивиране на терени.
Министърът на екологията коментира и темата с мръсния въздух в България и глобите, които ще трябва да плащаме на ЕС заради него.
„Веднъж бяхме осъдени заради фините прахови частици в почти цялата страна. Сега ни осъдиха за серния диоксид в Югоизточен район – от Димитровград до Бургас. Това струва човешки животи“, каза министърът.
Почти сигурно страната ни ще плати глоба от 10 млн. лв. за това, че не сме се справили с проблема от 2017 г. досега. Има опасност след това да плащаме всяка година по 20 млн. лв.