Владимир Николов: Матей не е Марадона

Диагоналът Владимир Николов бе най-постоянният играч при шеметното представяне на националния отбор по волейбол на турнира за Световната купа в Япония. Там нашите заеха третото място и спечелиха визи за олимпийскитe игри в Пекин през 2008 г. След турнира Владо бързаше да се прибере в Италия, където заедно с Матей Казийски играе в елитния Итас Диатек (Тренто). По програма тимът му трябваше да има мач със Сислей (Тревизо) на 6 декември.
Едва в самолета на път за Италия двамата с Матей научават, че мачът е пренасрочен за 26 декември. Така Владо за втори път след спечелването на бронза от световното първенство през 2006 г. не успя да усети тръпката от тържественото посрещане на родна земя. Преди година той пристигна в София сам, няколко часа след отбора, тъй като имаше да урежда детайли около договора си с местния Торе Ероуз, и се появи направо на тържеството, което бе организирано от федерацията в зала "Универсиада". "Бързах да се върна и по една лична и много основателна причина", казва Владо, намеквайки, че по време на световното преди година стана баща за втори път. Съпругата му Мая роди малкия Симеон, който пък направи първите си стъпки, докато баща му отново бе в Япония. "Видях ги на видео. Какво да се прави - такъв е животът на спортиста. Не разполагаме с времето си", казва Владо, преди да започнем този разговор навръх 8 декември. "О, аз съм вечният студент. Десет години минаха, откакто започнах следването си, но все нямам време да се дипломирам. За щастие все още не са прекъснали студентските ми права", шегува се по този повод Владо.

- Ежедневието бързо ви погълна, нямахте никакво време да отпразнувате успеха в Япония...
- Да, така се получи. Върнах се в Италия и вече започнахме тренировките. Трябваше да играем още на 6 декември, но заради телевизията мачът е бил преместен. Аз все още преодолявам последствията от часовата разлика. Малко трудно се аклиматизирам, признавам си. Яд ме е, че не си дойдохме до България с отбора. Бързото връщане в Италия се оказа напразно но какво да се прави - съдба.
-

Съжалявате ли, че стана така?
- Разбира се. Имахме желание да се приберем, да усетим радостта на хората в България. Не се получи.

- Как ви посрещнаха в Италия? Направиха ли нещо по-специално в Тренто, за да отбележат вашия успех, след като официалният сайт на тима следеше внимателно представянето на двама ви на Световната купа?
- Не, нямаше специално посрещане. Определено от клуба следяха с интерес представянето ни и знаеха какво се случва в Япония, но толкова. Просто си влязохме в нормалния ежедневен ритъм.

- Въпреки бързото връщане към рутинния живот едва ли е заличен споменът за постигнатото на Световната купа. Какви емоции предизвикват у вас тези 11 мача?
- Определено положителни. Успяхме още веднъж да играем добре и постоянно, да покажем, че имаме състезатели, които са способни да се представят на изключително високо ниво. Лично за мен най-радостното е, че за втори път след световното първенство миналата година изиграхме дълга поредица мачове на много високо равнище.

- В Япония успяхте ли да срещнете познати и приятели от престоя си в Торе Ероуз?
- Да, ние играхме една контрола с Торе. Видях се с всички с изключение на моята преводачка, която междувременно е напуснала и вече работи нещо друго. На някои от мачовете дойдоха футболистът Илиaн Стоянов и други познати българи.

- За вас лично какво означава предстоящото участие на олимпийските игри?
- Участието на олимпиада е връх в кариерата на всеки спортист. Това е най-високият възможен спортен форум. Целият отбор в мислите си се стремеше да постигне тази цел, а сега вече - да се представим възможно най-добре там. Още е рано да се говори за цели, но пък, от друга страна, няма спортист, който да отива на олимпиада без амбиция да се върне с медал.

- Вероятно и вие няма да отидете, за да спазите Кубертеновия принцип - важно е участието, а не постижението...
- По-скоро ще отидем, за да го нарушим. Не смятам, че сме се класирали за Пекин, за да следваме именно този принцип там.

- Да се върнем отново на Световната купа. Вие лично направихте една забележителна серия от 11 силни мача, което не остана незабелязано. Как задържахте спортната си форма на това ниво през целия турнир?
- Определено смятам, че за краткото време в Италия научих някои неща, които ми бяха доста полезни по време на Световната купа. Вярно е също така, че в Италия с Матей се готвихме по специална програма за турнира. Физическото състояние ми позволи да играя на ниво и в 11-те мача, което по принцип не е много лесно.

- Как е семейството ви, справяте ли се с италианския език и кога да ви очакваме в България?
- Щом сме здрави, обикновено казваме, че сме добре. Иначе с езика вече се справям на разговорно ниво. Далеч съм от правилния италиански, но мога да общувам с момчетата в отбора и с журналистите. Обикновено отговарям на прости въпроси от типа "Доволен ли сте от мача?". Колкото до България - ако зависеше от мен, бих се върнал още на 27-и, ден след мача с Тревизо. Все още обаче не е ясно каква почивка ще имаме. Първенството в Италия се подновява на 16 януари. Паузата е заради олимпийската квалификация в Измир.

- Какво ви предстои до края на 2007 г.?
- През седмицата имаме много отговорен мач с отбора на Призма Таранто. Трябва да спечелим на всяка цена. От него зависи участието ни в турнира за Купата на Италия, в който играят само първите 8 след първия полусезон. След това в рамките на 10 дни ни предстоят мачове с три от топ тимовете в Италия - Рома, Пиаченца и Тревизо. Ако трябва да сме реалисти, не вярвам да спечелим максимален актив, но ще опитаме. Целта ни е да се задържим на колкото може по-челна позиция (б.р. - в момента Тренто е трети) в класирането през редовния сезон, за да имаме по-лек съперник за плейофите през април.

- Декември е месецът на анкетите. Гласуването за спортист №1 на България вече приключи, а на 10-и предстои да бъде обявена и десетката. Като представител на най-успешния колективен спорт не се ли чувствате недооценен за сметка на спортистите от индивидуалните спортове, които обикновено вземат наградата, и кой е вашият фаворит тази година?
- Мисля, че Станка Златева е най-достойна - стана европейска и световна шампионка, което не е за подценяване. Трудно е да отличиш представител на колективен спорт наистина. Да вземем за пример Матей Казийски, който е най-стабилният играч и се откроява най-много в националния отбор. Изтъквайки Матей, човек рискува да пренебрегне Теодор Салпаров, който с играта си му помага много. От тази гледна точка смятам, че е трудно да се посочи един състезател и да се каже - ето, той е най-добрият. Има, разбира се, и изключения като Марадона във футбола и Майкъл Джордан в баскетбола, които сами решаваха мачове и носеха съотборниците си на гръб. В нашия тим има много добри индивидуалности, но силата ни е в колектива. Затова би било добре да ни отличат като отбор.

Филип Радев, "7 дни спорт"