Тони Зетова: Уморих се, отказвам се

Най-добрата българска волейболистка Антонина Зетова даде специално интервю за "Тема спорт". В него тя сподели идеите си за собственото си бъдеще и за бъдещето на националния отбор. Тя разказва и за впечатленията си от последния сезон в Перуджа.

- Тони, доволна ли си от втория сезон в Перуджа?

- Като цяло, да. В началото тръгнахме лошо и загубихме няколко мача, но те не бяха важни. Вече набираме скорост, решителните срещи едва сега започват. Няма отбор в света, който да бъде във форма от октомври до юни.
- Играете на три фронта – първенство, Купа на Италия и евротурнири. Какви са целите?
- Ръководството иска всички възможни трофеи, но това е невъзможно. Може би малко повече се стремим към титлата в първенството. Да стигнеш до Скудетото е, като да станеш световен шампион с националния отбор.

- Твоят договор изтича през лятото. След това накъде?
- Отказвам се, това е последният ми сезон.

- Окончателно ли този път?
- Вече ми е доста трудно и годинките си казват своето. Уморена съм.

- Означава ли, че нямаш намерение да играеш пак за България?
- Никакво. Това са само слухове и спекулации. Ако от федерацията се надяват, че, като назначиха Драган (б. р.- Нешич) за селекционер, ще ме убедят да се върна, излъгали са се. Той много добре знае намеренията ми.

- Говорихме непосредствено преди старта на шампионата в Италия.
Името ти бе спрягано и като кандидат за треньор на женския отбор. Готова ли си за подобно предизвикателство?
- Доста неща се изписаха и по този случай, пак без основание. Може би е обичайна практика името ми да се въвлича в разни истории. Аз обаче не съм говорила с никого. Нито съм се кандидатирала. Няма как да го направя, след като още се състезавам. Да искаш да поемеш държавния тим без капчица опит... Трябва да си самовлюбен или глупак. Не съм нито едното, нито другото. Реалист съм, още ми е рано. Да ръководиш дванайсет момичета не е лесно. Малцина успяват да минат от другата страна на барикадата. Говорих с Верка Николова от ЦСКА. Тя имаше желание да ме предложи за поста, но преценихме, че не е сега моментът.

- Но все пак не си се отказала окончателно да го направиш един ден?
- Прекарах повече от двайсет години в този спорт. Логично е, ако искам да предам знанията си, да стигна и до националния. Познавам всички. Не само като спортно-технически качества, но и като характери. Знам силните и слабите им страни.

- Нешич ли бе най-добрият избор за селекционер?
- Предполагам, че да. Със сигурност е най-логичният. Особено на фона на треньорите, които имаме в България. Той е единственият, който има постоянен допир със световния волейбол тук, в Италия. Не води клуб в Серия А, но гледа мачове, тренировки, говори с волейболистките, а и съпругата му все още играе в елита.

- Той обади ли ти се, след като бе одобрен?
- Единственото, което направи, бе да ми прати съобщение.

- Ако все пак те потърси и пожелае да те включи в щаба?
- Зависи дали действително ще има нужда от мен. По принцип не бих отказала. Макар да вярвам на онази българска поговорка “Много баби, хилаво дете”. Може би е най-добре да го оставим сам и на спокойствие.

- Според теб ще му стигне ли времето?
- Който и треньор да бяха избрали, пак нямаше да му стигне. В тима са събрани млади момичета. Не мога да разбера защо БФВ не постави по-достижими цели. Такива, насочени към бъдещето. Но трите месеца до европейското са крайно недостатъчни.

- Ти какво ще правиш, след като спреш с волейбола?
- Хубав въпрос, но в момента не мога да дам отговор. Нямам нищо планирано. Повечето знаят предварително накъде ще тръгнат след спорта. Аз, не. Трябва да си почина, да помисля. Решението ще дойде от само себе си.

- Ще останеш ли в спорта, или ще се ориентираш към друго?
- Дори и с това не съм наясно.

- Миналата година се говореше за прощален мач и шоу, с което да се сбогуваш с публиката у нас. Ще се осъществи ли?
- Не се занимавам с това, защото съм в Италия и няма как. Има хора, които са се заели да реализират идеята. Дано да стане.

СВЕТЛА ДИМИТРОВА