Антонина Зетова е напът да изпълни заканата си да се оттегли от спорта като победител. Най-добрата българска волейболистка в последните 15 години ще завърши сезона с минимум две купи - на Европейската конфедерация (CEV) и на Италия. Само преди два дни нейният тим Перуджа вдигна трофея на Апенините и доказа, че не бива да бъде ваден леко от сметките. А първенството още не е завършило...
- И този сезон Перуджа е с голям трофей. Даже два. Коя победа бе по- лесна?
- И двете бяха еднакво трудни. Но като че ли Купата на Италия беше по-тежка. Все пак четири италиански отбора са много по-лоша ставка от 3 европейски. Това е проверено много пъти. А и сега се доказа от факта, че Пезаро победиха Бергамо - новите европейски шампионки. От своя страна ние направихме инфарктен мач с първите в класирането Новара, като от 2-0 победи за тях успяхме да обърнем срещата в наша полза и да спечелим.
- Все пак обаче купата е по-малко престижна от титлата, макар че още не се знае как ще завърши първенството.
- Да, купата е по-малкият трофей от скудетото, но тя изпълни друга цел в нашия случай. Спечелването й ни гарантира завръщането на Перуджа в Шампионската лига. Това беше основната ни цел този сезон.
- Похвалиха ли ви от ръководството?
- Нямат думи. Към момента от трите възможни купи, за които играем този сезон, спечелихме две. А третата още не е разиграна окончателно. Как да не са доволни? С класирането ни за Шампионската лига си свършихме работата на 90%.
- Как отпразнувахте купата?
- Още не сме го направили както трябва. След мача хапнахме в един ресторант набързо. Но не се получи купон, защото всички бяха много уморени. Може би по-късно ще празнуваме. В момента се събираме на първа тренировка, след два дни почивка. Мисля, че си я заслужихме. Вече мислим за предстоящите мачове.
- Имате ли шансове за титлата? Как ги оценявате в отбора и ръководството?
- Скудетото е най-трудно постижимият трофей, но и най-престижният. След този успех е нормално да имаме апетити и за титлата. Още е много рано да се правят прогнози обаче. До края на сезона има 6 мача. За нас е важно, че можем да продължим напред по-спокойно и уверено. Сега вече и настроението в отбора е друго, а знаете, че когато има дух, има и добри игри.
- Вие самата как се чувствате?
- Здравословно не съм толкова добре, колкото би ми се искало. Но това е нормално, вече съм свикнала. От успеха на финала съм много радостна, защото преживяхме 2 дни, изпълнени с много емоции, напрежение и умора. За мен, на 34 години, този трофей е двойно по-ценен. Той значи много, защото това е една от последните купи, които вдигам като състезател.
- Подобни мачове изискват страхотни физически усилия. Как успявате да се държите във върхова форма?
- Не е лесно. С много тренировки... и много почивка. Проблемът на тази възраст е трудното възстановяване. А и постоянната опасност от контузии.
- А как понасяте натоварванията? Каква е вашата тайна?
- На моменти ми е много трудно. Ако беше такова удоволствие, сигурно нямаше това да ми е последният сезон. Тайната... Честно казано, не знам каква е тайната. Толкова години оцелявам на ръба, че няма как да назова определено нещо, определена стратегия. Знам какво ме държи и може би това е рецептата за успеха. Ако искаш да си голям, трябва да имаш хъс да играеш на високо ниво. Трябва да се доказваш с всяка отиграна топка, на всяка тренировка и на всеки мач.
- Казвате, че това е последната ви година.
- И го казвам от доста време. Тази година ми е последна. Затова много исках да спечелим 1-2 трофея, за да се оттегля на върха. Радвам се, че се случи така. Въпреки че... В Перуджа са категорични, че няма да ме пуснат в "пенсия". Щели да имат нужда от мен и през следващата година. Казах им, че няма смисъл да опитват защото съм решила категорично, че спирам.
- Дори и сериозно финансово предложение няма да ви остави във волейбола, така ли?
- Не, не. Категорична съм. Взела съм решение и ще го спазя. Парите далеч не са най-важното. Питате ме как издържам. Издържам на обезболяващи. Не е приятно.
- Отказахте да се върнете в националния отбор, но следите отблизо всичко, което се случва в него. Верният избор ли е Драган Нешич?
- Определено. Изборът е добър и много логичен, като се имат предвид кадрите в България. Драган ще си свърши добре работа. Убедена съм. А и присъствието на Нели в отбора ще бъде от изключителна важност.
- Миналия месец у нас се разгоря мениджърска война. Някои от агентите скочиха срещу федерацията.
- А има ли истински мениджъри в България?
- Може би вие ще бъдете един от тях след приключването на кариерата си?
- Не знам - ще видим. Времето ще покаже. Не ме карайте да отговарям на въпроси, за които е още рано.
- Как виждате бъдещето си след края на кариерата?
- Нека да свърши първенството. Тогава ще ви кажа. Сега искам да се концентрирам върху волейбола. Нека последният ми сезон да е истински и да изпитам удоволствие от него.
- Бенефисният мач?
- В България има хора, които се занимават с това. Аз мисля само за волейбол. Надявам се, че ще се получи хубаво шоу.
СТЕФАН АВГУСТИНОВ, ”7 дни спорт”
