Николай Николов: Ще бием Левски-Сиконко и за Купата

Наричат Николай Николов звездата на ЛукОйл-Нефтохимик – новия волейболен шампион. Центърът обаче не понася подобни определения, въпреки че постоянната му и силна игра му спечели доста фенове. 204-сантиметровият дългуч от Карнобат има и страхотна воля – само преди месеци мнозина го отписваха от големия спорт заради серия тежки контузии. Николай обаче не се предаде и поведе отбора си към мечтаната титла.


- Ники, още ли ви държи еуфорията?

- Разбира се, не всеки ден се става шампион. Мисля, че още дълго няма да ни пусне.

- С какво ЛукОйл бе по-различен от предишните два сезона, когато не успяхте във финала срещу Левски?

- Сега ми е трудно да правя анализи. Може би със спокойствието. А и не бива да се забравя, че първенството бе по-равностойно. Доскоро Левски имаха силни играчи, които доминираха над всички. Тази година нещата се промениха и до последно шанс за финала имаха шест отбора. Никой не можеше да прогнозира резултатите.

- Какво промени Северин Димитров?

- Обстановката. Внесе спокойствието, за което споменах, превърна ни в колектив. През цялото време бяхме като юмрук.

- Това ли бе ключът?

- Мисля, че да. Помагахме си, нямаше караници, скандали, напрежение.

- Кога повярвахте, че ще станете шампиони?

- Вярвахме го и се надявахме от самото начало, въпреки че тръгнахме доста колебливо. На старта на първенството паднахме с 1:3 от Черно море у дома и много хора побързаха да ни отпишат. Не бяхме убедителни и в квалификациите за Купата. След това обаче всичко си дойде на мястото. Набирахме скорост и на финала нанесохме своя удар.

- Кой бе решителният момент в серията?

- Първият мач. След успеха, колкото и труден да бе той, психологическото предимство мина на наша страна. Усещахме как във втория мач съперниците се панираха при мисълта какво ще стане, ако поведем с 2-0. Заради напрежението допуснаха много грешки, а ние се възползвахме.

- Какво си казахте, когато тръгнахте за третия мач в София?

- Че ще ги смачкаме и няма да има четвърти (смее се).

- Как успяхте да запазите формата си през целия сезон?

- С много труд и тренировки. Може би това е другата причина за успеха. Само при нас нямаше резки спадове.

- Това първият златен медал ли ти е?

- Да. Играя волейбол от седем години, четири от които в мъжкия отбор на Лукойл Нефтохимик. От първия миг там исках титлата и съм страшно щастлив, че най-накрая стигнах до нея. Дори още ми е малко трудно да повярвам.

- Кой пръв те поздрави?

- Съотборниците. Но нямам никакъв спомен какво ми казаха. Бях адски щастлив.

- Игра много силно, при това не само във финала...

- Оценката трябва да я дадат специалистите. Дано съм оправдал доверието.
- Имат ли значение индивидуалните награди? Досега имаш само една – Мистър турнир за купата...

- Не, никакво. Макар че когато ни връчиха титлата, очаквах да има и класации. Не зная защо ги спестиха. Що се отнася до наградата от миналата година – приех я с чувство за хумор.

- Предстои ви турнирът за купата. Ще се отърсите ли от емоциите до началото му?

- Мисля, че точно те ще ни дадат криле. Ще играем по-освободено от всякога, защото вече няма от какво да се притесняваме. Искаме дубъл.

- Пак ще се изправите срещу Левски Сиконко...

- И пак ще спечелим. Вече познаваме и силните, и слабите им страни. За нас обаче е без значение срещу кого ще играем. Вече знаем, че можем да бием всички.

- Името ти се спряга за трансфер в чужбина...

- Аз самият нищо не знам. Така или иначе не искам и да чуя за оферти, поне в следващите седмици. Първо ще се порадвам, после ще мисля за странични неща. Аз съм играч на Лукойл.

- В какъв отбор искаш да отидеш?

- Ако трябва да бъда кратък – добър. Надявам се да попадна в състав с амбиции и в силно първенство. Участие в евротурнирите ще е допълнителен бонус. Но този момент все още е твърде далеч за мен

- Може ли да те видим в Левски?

- Никога не казвам никога.

- Звучиш загадъчно...

- Няма нищо такова. На този етап подобен сценарий изглежда невъзможен, но човек не знае какво ще му поднесе животът.

Шест истини за него

1. Началото на кариерата на Николай прилича на приказка. Преди седем години едно високо момче, родено в Карнобат се разхожда по улиците на Бургас. Случайността го среща с Динко Касабов – треньор в школата на местния Нефтохимик. Човекът подминава, след това се връща, догонва момчето и го пита дали някога е играл волейбол и дали иска да опита. Без много да му мисли Ники се съгласява и още на следващия ден влиза в залата. Две години по-късно е викнат в мъжкия отбор. Първи ръка му подава Виктор Карагьозов.

2. Извън залата е фен на футбола. Трудно му е да посочи любим отбор, у нас най-вече симпатизира на ЦСКА.

3. Големите очи и свенлива усмивка бързо го превръщат в любимец на нежната половина от публиката. Въпреки че не спират да скандират името му за тяхно съжаление сърцето му вече е заето. За половинката му се знае само че е софиянка.

4. Не се възприема като красавец, дори е изненадан от признанието миналата година на купата. Тогава 20-годишният волейболист бе обявен за Мистър Турнир. Твърди, че вероятно е заради дългата коса, която е носил пусната. Не очаква обаче сега да получи същото признание.

5. Не обича да го определят за звезда. Дори на шега. С усмивка обаче приема новия си прякор – Бургаският самурай.

6. Любимият му волейболист е Луиджи Мастранджело. Надява се един ден да получи възможността да играе с него в един отбор.

СВЕТЛА ДИМИТРОВА, "Тема Спорт"

СНИМКИ: Нетинфо