
Италианецът Даниеле Баньоли пое руския вицешампион Динамо (Москва) след 9 години в един от най- добрите тимове в света - Сислей (Тревизо). С него Баньоли спечели всички възможни клубни отличия и съвсем естествено погледна към необятната руска шир във волейбола, където в момента се разиграват колосални пари. 54-годишният специалист има добър съветник до себе си - българката Блага от Етрополе.
В петък Баньоли пристигна във Варна, за да убеди 23-годишната звезда Матей Казийски да не напуска Динамо.
- Г-н Баньоли, проведохте разговор с Матей Казийски. Какъв е резултатът?
- Каквото съм говорил с играча, е тайна. Не бих желал да го коментирам. Само ще ви кажа, че Матей е един от най-важните волейболисти на Динамо и моето желание е той да остане не само за една година, но и за повече. Докато се стигне до някакъв резултат обаче, ще трябва да се съобразим с факторите около Казийски, които са твърде много. Надявам се да стигнем до едно решение, което ще бъде добро за самия волейболист.
- А ако откаже на Динамо?
- Моята амбиция е да изградя силен отбор от млади и перспективни играчи. Искам Матей да е сред тях, но не всичко зависи от него.
- Ще разполагате със сигурност с друг българин - Теодор Салпаров?
- Да, Теди подписа с Динамо и тук, във Варна, аз имах възможност да се запозная с него и да си поговоря за пръв път. Той безспорно е един от играчите на Динамо, които искам да растат и да се развиват. Още повече че ще е основна фигура в защита.
- Как се стигна от трансфера ви от Сислей в Динамо?
- Всичко започна през януари, тогава мениджърите на руската федерация дойдоха в Италия и ме поканиха в националния отбор. Бяхме двама кандидати и те избраха другия - Алекно. След това обаче ме попитаха дали се интересувам от Динамо и аз казах "да". Целият ми екип се съгласи да работи с мен. Кондиционният ми треньор пък участва в щаба на националния отбор на Русия.
- Не поехте ли твърде голям риск след серията успехи в Италия, където разполагахте с най-добрите състезатели, да отидете в Русия, където ще трябва да защитавате името си при по-различни условия?
- Не мисля, че това е така за треньор като мен. След толкова много-много години в една среда, в която вече нямам какво да печеля, е добре да сменя обстановката. Наистина за мен ще бъде много по-трудно. Но аз съм работил в най-тежкия шампионат в света и съм успял там. Вярвам в моята система.
- Казвате, че италианският шампионат е най-класният, но руският също израства?
- Нещо се променя в света на волейбола. Много големи имена отиват в Русия и ще липсват на италианската Серия А1. Преди 4-5 години на Апенините бяха всички най-добри. Сега обаче големите интереси в Русия променят нещата.
- Наясно ли сте какво Ви очаква в Москва?
- Наистина ще е различно. Но всъщност това е истината за успеха - да постигнеш още по-добри резултати в по-трудна среда.
- Каква е вашата система?
- Това е въпрос, на който мога да ви отговарям много дълго време. Накратко съм изградил методика на работа, в която е синтезиран опитът ми с най-добрите волейболисти в света. Разполагам с огромна база данни и с моя екип сме изградили система от правила за работа. Работим много по тактиката, което не е типично за Русия.
- Говорихте ли с вашия сънародник Джовани Капрара, който води женския национален отбор на Русия, преди да приемете офертата на Динамо?
- Да, разговарях с него. Каза ми, че е много трудно, особено в неговия случай, когато се работи с жени. Мисленето и манталитетът са различни. Но ето че той успя. Имаше шанса да спечели световната титла.
- Гледахте българския национален отбор срещу Китай, познавате ли нашите играчи?
- Почти всички. Нивото на мача с Китай не бе високо, но в този период на годината не могат да се гледат добри мачове. Видях някои нови играчи, например Ананиев. Говорих си надълго и нашироко с Мартин Стоев. Той ми разказа всичко за българския волейбол. За мен е интересно винаги, когато мога да опозная различна волейболна култура.
- Дадохте ли някакъв съвет на Стоев?
- Не. Той няма нужда от съвети. Познава българските играчи, има система как да извлече максимума от тях.
- Имате шест титли на Италия, седем купи, четири суперкупи, пет шампионски купи на Европа, Купа на купите, Купа на CEV и две суперкупи на Европа. Какво още не сте постигнали?
- Истинската ми професионална мечта в този момент е да бъда треньор на национален отбор. На такъв, който играе важна роля в световния волейбол. Това време ще дойде. Не знам кога, но ми липсва този тип работа. Ето сега познавам ситуацията в Италия, ще опозная и тази в Русия. Затова в Динамо искам да събера млади и перспективни играчи, ще бъде интересно. И за Матей Казийски ще е добре да бъде при нас.
- Само парите ли карат играчите да сменят отборите си?
- От опита си във волейбола знам, че парите са важни. Особено за тези, които приключват кариерата си. За тях няма нищо по-важно. Но младите трябва да знаят, че възможността да се развиват е много по-важна.
- Наемате ли се да прогнозирате кой ще стане европейски шампион наесен?
- Ще бъде изключително качествен турнир. От всички най-добри отбори в света ще липсва само Бразилия. В момента САЩ и Куба не се развиват добре, така че европейското ще бъде живо световно първенство. За Русия, България и Италия ще е много трудно, защото два от тези отбора ще изхвърчат от финалната фаза.
- Вие сте женен за българка. Когато играят България и Италия, кого подкрепяте?
- Аз имам много мои играчи в националния отбор, така че винаги съм за Италия. Блага, разбира се, подкрепя България. Но съм сигурен, че ако аз съм треньор, тя ще е за мен.
- Не е ли странно в националния отбор на Италия да има толкова много чужденци - българите Златанов и Симеонов, кубинецът Анхел Денис, словенецът Матей Чернич?
- Златанов и Симеонов са различен случай. Те са изградени в Италия, израснали са там, там са се учили да играят волейбол. Докато за Денис зависи как гледате на проблема. Все пак малко е странно тъмнокож играч в италианския национален отбор. Но какво да се прави, светът се глобализира.
- Какво е вашето кредо във волейбола?
- Това е смесица от моя опит и волейболните култури, с които съм се сблъсквал. Познавам отлично италианския и бразилския волейбол. Класиката на 90-те с Хулио Веласко. Волейболът обаче се промени много
оттогава с въвеждането на системата рали пойнт и либерото. Затова треньорът трябва да знае как да промени играчите в зависимост от ситуацията, но и да не забравя, че основните актьори на сцената са играчите. Затова за един треньор опитът е изключително важен.
- Как се запознахте с Блага?
- Преди 6 години се срещнахме в Модена на вечеря с много волейболни хора.
- Научи ли ви тя на български?
- Аз познавам много български играчи и много българи от по-рано. Вие сте добри хора.
- И все пак какво знаете на български?
- "Чакай малко", "Без лук и чушки". (Тук се обажда Блага: "Много мрази да яде тези зеленчуци и съм го научила, като си поръчва салати, да казва така.") Сега се опитвам "да гаварит по русски". Жена ми е моята опора. Опитваме се да говорим на руски, а не на български, защото ще ми е много необходим.
Стефан Августинов, "7 дни спорт"
СНИМКИ: legavolley.it и Бончук Андонов

