Цял ден през паметника на Христо Ботев в Софиябяха поднасяни цветя и венци. Сирените, както всяка година на 2 юни, ни припомнят, че трябва да знаем делото и живота му. Откъде обаче идва тази традиция?
Сирената на 2 юни е с непрекъснат звук и е различна от алармената система за природно бедствие.
За първи път през 1948 г. се използват сирени на деня на Ботев, когато се отбелязва 100-годишнината от рождението му. Няма документ, който да свидетелства чие е решението за сирените – на правителството или на парламента. Дотогава те са били използвани като предупреждение за бомбардировките през Втората световна война.
„За първи път от 48-ма година сирената се използва в един друг смисъл, не като предупреждение за нещо реално, а в един метафоричен смисъл. Нямаме спомени за реакциите как са възприемали първите сирени”, разказа държавният експерт Дарина Билярска.
В държавния архив пазят позив от 1948 г. с идеологически лозунги за Ботев. Той е подписан от Георги Димитров и Вълко Червенков, като ръководители на Народна република България. Въвеждането на сирените не е упоменато и в документа на ЦК на БКП от 1950-та, който постановява всички правила за празнуването на 2 юни.
"Лично аз в това виждам дълбок смисъл. Като един камбанен звън, който трябва да разтревожи хората по някакъв начин, да ги извади от летаргията, тези, които са в такъв летаргичен сън, на други да припомни този паметен ден", казва правнукът на Христо Ботев Боян Ботьов.
В продължение на десетилетия, и дворецът, а след 1944 г. и компартията, полагат усилия, за да официализират и честванията на Ботев. За първи път това става през 1901 г. на връх Вола, в присъствието на все още живи Ботеви четници.
Винаги на 2 юни животът и делото на Христо Ботев ни напомня откъде започва свободата. И колко струва тя...
