Анди Мъри вече официално е в клуба на най-великите тенисисти в историята и отсега нататък може спокойно да се смята за истинска легенда в този спорт за родната си Шотландия.

25-годишният Мъри, който въпреки забележимото си израстване през последните години, неизменно оставаше в сянката на Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович, тази година показа класа.

Безспорно за успехите на Анди "вина" има друг легендарен тенисист от близкото минало Иван Лендъл, който успя да направи от британеца истински шампион. По време на финала на US Open Лендъл не трепна нито веднъж при някое от феноменалните отигравания на своя възпитаник или пък при реалната опасност от това Джокович да стигне до пълен обрат - от 0:2 до 3:2 сета. След последната точка обаче усмивката озари лицето на трикратния шампион на US Open, защото работата беше свършена по най-добрия начин.

През 2012-а Мъри направи две много важни неща. Освен, че два от най-престижните трофея вече красят витрината му (от Олимпиадата и US Open), съдбата му се "усмихна" в най-важните моменти и му помогна да вземе реванш срещу големите си съперници - Федерер и Джокович. Първо на Игрите в Лондон Мъри се разправи с швейцареца, с което "си върна" за загубения финал на Уимбълдън, който "му разби сърцето".

Втората голяма битка бе на "Флашинг Медоус" - с нея Мъри се реабилитира пред феновете си за полуфинала на Australian Open тази година, в който бе на път да отстрани сърбина, който тогава бе номер 1 в света, но късметът му "изневери" в решителния пети сет. Така Мъри отново е шампион в US Open (през 2004 година взима титлата при юношите).

Толкова за 2012 година. Нека се върнем назад във времето, когато Мъри започва първите си стъпки на корта.

Детството му е изпълнено с трудни моменти, подобно на всеки голям спортист. Тенисът влатва в цялото му семейство, като с този спорт се занимават родителите му и брат му Джейми. От малък Анди показва, че е роден с талант, за да стане голям шампион като идола си Андре Агаси. Неслучайно първият му треньор, който започва работа с него, когато Мъри е на 11, казва, че "никога не е виждал дете с такива качества".

Година по-късно Анди печели престижната надпревара Ориндж Боул. Следва предложение да тренира в академия в Лондон, но избира да продължи развитието си в Барселона в школата на Санчес-Касал. Така, едва на 15, Анди напуска дома си и заминава за Испания, за да продължи да се развива в школата на брата на бившата тенис звезда - Аранча Санчес Викарио - Емилио.

 

 

Не без помощта и на майка си, която е почти неотлъчно от него, Анди прави забележителен прогрес като от 375-о място влиза в топ 10, още в тийнейджърските си години.

През 2006 година печели първия си турнир от сериите на ATP (Асоциацията на професионалните тенисисти). Той побеждава Лейтън Хюит в надпреварата в Сан Хосе  и приказката му започва...Всъщност не съвсем! Мъри триумфира в подобни надпревари, но голямата му цел - титла от Големия шлем, си остава мечта в продължение на много години, заради властелините на световния тенис - Федерер, Надал и Джокович.

Постепенно Мъри се изкачва до номер 2 в света, побеждава всеки един от големите си конкуренти, но не и в най-важните надпревари. До 2012 година. Сега нещата са различни.

Анди Мъри е на върха, като успя да обедини англичани и шотландци с успеха си. Извън корта новият голям шампион е известен с това, че е доста скромен. Не се забърква в скандали и не посещава шумни партита. В свободното си време може да бъде видян в компанията на своята любима - Ким Сиърс, която безспорно е сред най-привлекателните тенис половинки.

Освен това разтоварва, гледайки футбол и бокс по телевизията. Той прави интересна съпоставка между големите си конкуренти в тениса и състезателите в силовия спорт.

"Роджър Федерер би трябвало да бъде Шугър Рей Леонард заради стила си. Рафа Надал пък прилича на Мани Пакиао със своята сила и мощ. Новак Джокович е труден като Роберто Дюран. За себе си, бих избрал Флойд Мейуедър, защото ми е любимият боксьор, който наблюдавам по телевизията", казва Мъри.

Шотландецът откровено признава, че много харесва сервисите на Джон Иснър и Иво Карлович и с удоволствие би ги взаимствал в играта си. Почитател е и на колежката си Серина Уилямс, като е сигурен, че могат да направят добър тандем на двойки.

Любимият му супергерой пък е Супермен. Нищо чудно един ден да влезе в неговия образ, ако изравни постижението на треньора си Лендъл. Той има осем поредни финала на US Open между 1982 и 1989 година, като на три пъти става шампион. Мъри признава, че именно към това ще се стреми в следващите години, след като първата крачка към това вече е факт. Другата му мечта? Среща с "най-великия" - Мохамед Али!