38 доказани кражби за 15 години живот. Това е активът на малолетен престъпник – рекордьор, с който разговаря Миролюба Бенатова.

Той е столичен рекордьор, но не е изявен спортист, а крадец.

„Кражби, досъдебни производства - има три с мнение за съд, за кражби на железа от къщи... всичко, каквото може да се краде,” такава е равносметката според Евелин Спасов, началник на криминална група към Второ районно управление „Полиция”.

Неговата история може да бъде историята на почти всяко дете от малцинствата, което се влива в множеството на престъпниците, когато порасне достатъчно.

„Научили са го да краде, предимно железа, нямат друг начин да изкарват пари. Трудно живеят, при лоши условия, родителите са криминално проявени,” отбелязва Десислава Цанкова от Детска педагогическа стая. „По-големите братя на Йосиф са били в затвора и в момента също са в затвора. По-големият брат Исус също съм го водила на отчет.”

Той се казва Йосиф. На 15 години е. Отгледан е от майка си Валентина. Йосиф е залавян 37 пъти да краде. За първи път попада в полицията за кражба на 10 години. Изкарва по 5 – 6 лева от удар, краде железа, продава ги, за да се наяде.

Според специалистите от Детска педагогическа стая, той не може да каже - няма, не искам. Средата, в която е отгледан, предполага това поведение.

Заради политиката за закриване на интернатите и домовете, държавата никога не наказва Йосиф и много други като него. Само през юни Комисията за борба с противообществените прояви е разглеждала пет провинения на Йосиф и не е преценила, че той трябва да бъде изведен от средата си. Йосиф е мъмрен, но все още не е санкциониран. Не е и научен на друго, освен да краде. 

Йосиф разказва, че не искал да краде, но бил подтикван от приятелите си, за да си набавят хероин и признава: „Първо на цигара, после на помпа съм почнал.” С парите от издаденото желязо купува храна и метадон.

Славата на Йосиф излиза от пределите на родната му ромска махала "Градините 3", когато в средата на август влиза през нощта, неканен, в гаража на къща. Йосиф вдига шум и собственикът го залавя на място. След тази случка Йосиф е със счупена ръка.

„Не можах да се прибера в Люлин, видях една врата, влязох да пия вода и човекът, като ме видя, ме удари тука по главата и почна да ме удря по ръцете,” разказва Йосиф.

Днес казва, че не си представя, че някой може да го убие, ако бъде хванат отново в кражба и казва, че вече спрял да краде. Йосиф тръгва, уверен, че сме му повярвали, дано не е излъгал.