В лабораторията на Националния исторически музей изработват копията на Панагюрското съкровище. Оригиналът в момета е в Панагюрище, но след месец трябва да се върне в музея, а копията да заемат мястото му там.
Йонита Николова участва в изпипването на детайлите върху копието от восък на античните предмети. Показа пред камерата на bTV восъчна отливка на един от съдовете на Панагюрското съкровище, благодарение на която се прави златното копие. Първо се прави силиконова отливка, след това гипсов кожух, следва восъкът, който ще се превърне в първото копие на съкровището. Колкото е дебел восъкът, толкова дебело ще бъде и златото.
Марио Гаврилов, който е лицензиран бижутер, е нает от музея специално за тази поръчка. Споделя, че усещането е приятно. И макар да не е най-трудната задача, която е имал досега, е най-интересната.
„Усещането е страхотно – да се докоснеш до нещо, правено преди много години. Да се наслаждаваш на цялата изработка”, каза Марио. Той е убеден, че с помощта на екипа, задачата ще бъде изпълнена навреме.
Освен златни съкровища, реставраторите възстановяват милиметър по милиметър стотици антични находки. Елисавета Йовович работи върху изображение на Богородица Пътеводителка с житийни сцени и пророци.
„Всеки милиметър, всяка точка се съгражда, за да се даде живот занапред. Разпада се, много дълго е преживяла какво ли не. Сглобена е от различни части, през различните времена. Не са искали да изхвърлят, а са ги събрали на едно цяло”, обясни реставраторът. Налага се раставраторите да са доста изобретателни, за да си вършат добре работата.
Реставраторите работят, заобиколени не само от ценни вещи, но и от обикновени вехтории, останали като ненужен спомен в резиденцията на Тодор Живков, където всъщност се помещава Националният исторически музей.
„Нашата работа трябва да отговаря професионално на световните стандарти. Така, както работата на един медик, архитект. Дали е адекватно заплащането - не е”, каза реставраторът на стъкло Даниела Чернева, която работи до счупен прозорец.
В лабораторията работят 15 души. Най-високата заплата е 540 лева - на директора Светла Цанева.
Цанева обясни, че прозорците до носещите колони на сградата са се счупили заради неравномерното натоварване от паметниците на културата. А температурата в целия музей е голям проблем, защото сградата не е климатизирана.
През зимата относителната влажност е до 25%, което не е полезно за материалите и експонатите. В същото време няма нито един отварящ се прозорец, въпреки че реставраторите работят с химикали.
Хората си дават здравето в името на опазването на културното наследство, каза Светла Цанева.
Тя разкри и идеята за музей за незрящите, в който да бъдат изложени копията на Панагюрското съкровище, изработени от сребро, вместо да бъдат унищожени, както изискват наредбите. Цанева увери, че поне едно от златните копия ще е готово до 16 май. От 11 месеца екипът работи без почивка.
