През ръцете на 15 души от лабораторията на Националния исторически музей минава реставрацията на всяка антична находка по българските земи. В същата лаборатория в момента се изработват и двете копия на Панагюрското съкровище.
„Трудно е да вървиш по нечии стъпки и да пресъздадеш изделието едно към едно,” споделя бижутерът Марио Ганчев. Той е човекът, от чиито ръце ще излязат копията на Панагюрското съкровище. Оказва се обаче, че неговата роля не е най-важната.
Върху оригинален кухненски плот от времето на Тодор Живков, вместо ястия за бившия Първи, се приготвя восъкът необходим за началото на всяко копие на съкровище. Първо се прави силиконова отливка, след това гипсов кожух, следва восъкът, който ще се превърне в първото копие на съкровището. Работата не е лесна – колкото е дебел восъкът, толкова дебело ще бъде и златото.
„Кръв се лее, и пада кожа – ако знаете колко сме се горили, докато докараме качествен отпечатък. Отлели сме няколкостотин - така с канчето, за да хванем точната дебелина,” обяснява Светла Цанева, ръководител на лабораторията в НИМ.
Восъчният тракийски сервиз е готов. Преди изобщо да бъде позволено изработването на златни копия, майсторите трябвало да докажат, че могат да направят качествено сребърно. И въпреки че то не отстъпва по прецизност на съкровището, по закон трябва да се претопи.
„Ще се опитам да се преборя, да запазя копията от месинг и сребро, защото в тях е вложен невероятен труд. А един колега има идея, те да бъдат изложени в музей за незрящи, да им се дават тези копия, за да могат да добият някаква представа, за какво става дума от допира,” казва Светла Цанева.
Марио Гаврилов отнема от предмета и последните следи от чуждите на златото материи, но няма право да изнесе и прашинка злато. „Това, което събирам, също е злато и се прибира в бурканче в края на работния ден.” На следващия ден процедурата е същата.
