У нас електронното правителство се разбира като купуване компютри и принтери. Проблемът е и че липсва надграждане – прави се на части и всеки път се започва отначало, коментира в студиото на „Тази сутрин” зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев.
Електронно управление, или електронно правителство, означава всички данни, които ползва администрацията, бизнесът и гражданите, да не са на книжни документи, а да са в електронни регистри – това дава съвсем друго качество на услугата и бързина.
България и Естония започват да работят по изграждането на електронно правителство едновременно – през 2001 г. От 2005 г. то е напълно функциониращо там, докато у нас – работи в ограничена част.
Що се отнася до разходите – България е вложила 1 млрд.. евро., а Естония – само 25 млн. евро. Трудно е да се каже дали тези 1 млрд. евро са изчезнали към чужди джобове, но при всички положения са неефективно вложени, коментира той.
Към момента 1/3 от регистрите са книжни, т.е. рови се из документи, като едва 8% от електронните регистри дават възможност за обмен на информацията, а само 4% – възможност и за двустранен обмен.
Добрите примери у нас са Националната агенция по приходите (НАП), Националният осигурителен институт (НОИ), Агенцията по вписванията.
Въвеждането на електронното правителство ще изкара наяве хаоса на процесите в админстрацията. Когато се дефинират по-точно те, ще се окаже, че тогава в повечето случаи са излишни.
Вижте още във видеото:
