Два дни преди началото на новата учебна година и на фона на поредните резултати на българските ученици от международното изследване PISA, определяни като тревожни, в предаването „120 минути“ гостува Ноел Томов – физик, преподавател и популяризатор на науката. Разговорът беше посветен на образованието, науката и мястото на изкуствения интелект в свят, в който технологиите вече могат да решават задачи, смятани за изключително сложни дори за най-големите математици.
Томов разказва, че първоначално е бил привлечен от астрономията.
„Астрономията първо, физиката след нея“, казва той.
Свързана новина
По думите му именно погледът към неизвестното е една от най-силните причини човек да търси знания.
„Това е, може би, най-фундаменталната движеща сила за желанието за знание. Какво има там горе? Дори да не са извънземни, самият факт, че има нещо недостижимо, го прави изключително привлекателно като идея“, обяснява Томов.
Когато е бил в седми клас, пред него стоял изборът между Националната гимназия за древни езици и култури и Националната природо-математическа гимназия с физика. Той разказва, че не е имало натиск от страна на родителите му и първоначално е бил склонен да се насочи към дипломацията.
„Реално аз бях готвен да бъда дипломат, да го наречем така. Но се явих на олимпиада по физика и случайно, просто подтикван всъщност от родителите си да опитвам нови неща, изведнъж се оказа, че физиката е готина. И в последния момент смених посоката и влязох в НПМГ с физика“, разказва той.
На въпроса защо физиката е „готина“, Томов дава два отговора. Единият е свързан с точността на науката.
„Физиката дава точни отговори. Там няма интерпретации, няма „ама доколко можем да сме съгласни“. Ако си свършиш работата като хората, получаваш един и същия отговор всеки път. Стига да не си забравиш мерните единици“, казва той.
Другата причина според него е възможността физиката да дава отговори на въпроси, които изглеждат нерешими.
„Неща, които всяко дете е питало, включително защо небето е синьо, защо нещата падат, защо други не падат и така нататък. Рано или късно осъзнаваш, че физиката звучи като най-готиния подход да намериш отговорите на нещата“, обяснява преподавателят.
Томов разказва и кога за първи път е разбрал, че иска да преподава. Това се случва още като ученик в НПМГ, когато помага на свой съученик с материала.
„Първият момент, в който обясних нещо на някого, което ми каза, че се оказва моя мечта да бъда учител, беше когато помагах на съученик в НПМГ да си вдигне оценките. Спомням си, че беше термодинамика. Обяснявахме си законите на Бойл-Мариот, на Гей-Люсак и така нататък. И той успя да се вдигне от, примерно, тройка на петица под мой надзор, да го наречем така“, разказва той.
Най-сложното нещо, което е обяснявал на друг човек, обаче се случило в ресторант.
„Случайно обясних на човек основите на квантовата физика, колкото да го разбере. И съответно разбрах, че, може би, не е чак толкова зле положението. Може би, все пак разбирам от физика“, казва с усмивка Томов.
Той уточнява, че не става дума за предварително организирана среща.
„Реално не беше покана. Случайно се запознахме. И от дума на дума, понеже хората изпадат в някакъв екстаз, като разберат, че човек е завършил физика“, разказва той.
Свързана новина
Томов допълва, че специалността му в Софийския университет допълнително привличала вниманието.
„В моя случай името на специалността в Софийския, звучи още по-привлекателно. Квантова и космическа теоретична физика. Това вдига тавана. И след това трябваше да оправдая, че съм карал 4 години“, казва той.
Според него именно опитът да обяснява сложни научни теми на достъпен език е забавен и интересен процес.
„Забавно е да се опиташ да сам да сведеш най-неразбираемата част от науката до нещо достъпно и нещо готино, и забавно“, обяснява преподавателят.
Разговорът продължава с резултатите от PISA и спада в представянето на българските ученици, особено в областта на природните науки. Томов обаче предупреждава да не се търси един-единствен виновник за проблемите в образованието.
„Първото, което е много важно да се отбележи, е, че този спад не е само уникален случай в България“, казва той.
По думите му проблемът е по-широк и засяга и други държави.
„Ако се погледне карта на Европа, цяла Източна Европа страда много сериозно последно време“, посочва Томов.
Според Томов скоростта, с която информацията достига до хората, има връзка и с начина, по който се справят с математиката и други задачи.
„Когато имаш един от най-мощните инструменти на планетата да ти свърши работата, реално нуждаеш ли се ти да го правиш?“, пита той.
Именно изкуственият интелект е сред основните теми в разговора. Томов е категорично против забраната на подобни технологии в образованието.
„Аз съм категорично против забраната на каквото и да било от тези неща, защото това, което правим на практика, е осакатяване за в бъдеще, защото не можем да се преструваме, че инструментите не съществуват. По-добре е да ги интегрираме“, заявява той.
Преподавателят разказва, че използва изкуствения интелект в работата си с учениците. По думите му понякога отделя цели часове, в които им поставя задачи, изискващи използването на AI, след което учениците трябва сами да оценят и критикуват получения резултат.
„Идеята е те да се наясно какви са границите на това, с което работят“, обяснява Томов.
Той прави сравнение с навлизането на калкулаторите.
„По същия начин, по който е било с калкулаторите. Аз самият съм повдигал въпроса защо трябва да знам да смятам, щом имам калкулатор“, казва той.
Според Томов ключовото е учениците да се научат да използват новите технологии правилно, а не да разчитат изцяло на тях.
„Изкуственият интелект е изключително добър помощник. На мен включително. Правя си проучвания чрез него, карам го да поставя под въпрос моите собствени вярвания и така нататък. Но никога не се облягаме на него сякаш няма друг. Т.е. децата трябва да знаят да работят с тях, а не въпреки тях“, казва преподавателят.
Целия разговор чуйте във видеото.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
