Растежът и надеждата на Европа имат и своя тъмна страна, която много нашенци съвсем съзнателно избират. Защото у нас не им е останал полезен ход

През седмицата патриотите и социалистите се надпреварваха кой да инициира референдум „за” и „против” Истанбулската конвенция

Нека първо защитим жените и децата от насилие, пък после ще се караме за Онази конвенция

Трябва ли ни нормалност изобщо? Трябва ли ни мисъл? Трябва ли ни живот в цветове, а не просто в черно и бяло?

Председателството не е туристически панаир, а повод за приближаване към ценности и отговорности

У нас на хуманно отношение сякаш могат да се надяват само демоните

С огромно мнозинство от 128 гласа „за”, страните членки на ООН одобриха резолюция за Ерусалим, обявявайки се против американското решение да признаят древния град за столица на Израел

Какво е това здравеопазване, в което най-големият спешен център се ремонтира със есемес дарения, както търсят и средства хиляди наши сънародници, за които чужбина е спасение?

Опиянени от религията си, вървим точно срещу нея, вземайки политически решения, продиктувани от религиозни мотиви, което ражда вечни сблъсъци, като този в Ерусалим

Зелето и неговият чеп са обидна метафора за оцеляващия българин, който останал у нас и един министър с чепа го сравни, но ако се замислим по-сериозно, хора като него нямаше да са министри, ако не беше магията на зелето