Млад мъж излиза от полицейска кола. Ръцете му са оковани с белезници, а по краката му има вериги. Той е арестуван отдавна, но сега властите го принуждават да пресъздаде престъплението си публично – пред стотици хора и десетки камери. „Престъпник”, крещят хората, „Съжалявам...”, шепти арестантът и се разплаква.
Да, Южна Корея има доста интересна съдебна практика за публично назидание. Когато вината на някого се докаже, независимо дали той е убиец, изнасилвач или крадец, той се принуждава да пресъздаде престъплението си по начина, по който го е извършил. Във вестниците се обявява деня и часа на възстановката и всички желаещи са поканени да присъстват.
Така, освен присъда, често престъпниците са обект на обществено унижение. Гледката е смайваща и доста противоречива. Но в Корея вярват, че „публичните чувства” са по-важни от индивидуалните права на тези, нарушили законите.
Сега да се пренесем в България. Питам се – това ли целеше арества на кметицата на „Младост” тази седмица? Да подхрани публичните чувства? Да демонстрира волята на органите на реда да се борят с корупцията? Ако отговоарът е „да” – целта е постигната. Реакциите са истерични – от светица, която била единствената независима и неподкупна сред кметове и кметици до престъпница, поискала половин милион от строител.
Но какво е правила кметицата на тази среща? Защо е била там? Защо е закопчана след тази среща? Защото явно е била следена. Но дали тя е виновна или невинна, може да прецени само съдът. Нито тези, които я подкрепят, нито онези, които я сочат за виновна, могат да кажат това в момента.
Защото никой няма пълната картина, а и това е работа на съда.
Не сме съдии. Не го забравяйте. Но е разбираемо – от години борбата с корупцията е толкова мнима, толкова отсъстваща, че в момента се държим като цяло общество адвокати и прокурори, които не вярват, че някой е способен да води честна и независима борба с корупцията, в синхрон със законите на България. В основата на всичко е недоверието, но хайде да не си служим с етикети – невинна или виновна, без да имаме цялата информация. Защото ако кметицата на „Младост” се окаже подкупна, надали някой ще жали, че седяла на крак край тротоара като в Корея. Но ако се окаже невинна – последствията ще са за органите, извършили този арест.
През седмицата, вътрешният министър и други висши полицаи се появиха с превръзки на очите, заради почти ослепената млада служителка на реда, в чието лице избухна бомбичка. Какво искаха да покажат, нямам представа.
С превръзки на двете очи се прояви БФС, които изненадващо наложиха доста лека санкция на публиката на „Левски”, аргументирайки позицията си с думите „Ние така сме счели, защото така сме преценили”.
Истинска слепота, но временна. Гледаш с едното око, но леко, пинизчийската, с намигане. Какво сте счели, уважаеми господа? Какво сте счели, какво сте чели? Като една жена едва не загуби зрението си?
Поне собствените си правилници да бяхте приложили. И тук не става дума за агитката на един или друг отбор, а за закона, който трябва да се прилага неутрално. Но вместо ръководството на МВР да се появява публично в стил „Карибски пирати”, може много по сериозно да постави този въпрос, защото ако полицаите не могат да се опазят от законите, как ще опазят нас?
Като цяло, животът ни в много отношения върви на сляпо. Пипнешком, с раздаване на присъди и етикети на всеки и всичко. А всъщност, ако сме равни пред закона, ще е много по-различно. И по-справедливо. Но недоверието изпепелява всяка трезва мисъл.
До следващия статус.
