В днешния ден на храбростта коментарът на водещия е посветен на думите и на делата. 

Не трябва да се страхуваме да посочваме и говорим за проблемите си. Но каквото и да кажем, делата са тези, които определят дали едно общество се променя или остава да тъпче на едно място.

В центъра на Бейрут има огромен паметник на Свети Георги. "Свети Георги" се казва и пристанището. Защото преданието разказва, че това се е случило именно по тези древни земи, където езичниците плащали кървав данък, почитайки бога си – змей. Когато Георги Победоносец победил змея, всички в древното царство приели християнството. В центъра на Бейрут днес се издига огромна църква, която носи името на светеца. Огромна статуя има и в Прага, и в Ереван, и пред сградата на ООН в Ню Йорк, и къде ли още не…

Тази история е много показателна за това как победата над злото е универсална и непреходна във времето ценност за всички хора по света, независимо от мястото, на което живеят. Затова и ние се припознаваме в подвига на Свети Георги – не са ни сломили, въпреки катастрофите и тъмните векове, през които сме преминали.

Смелостта е единственият път да бъдеш запомнен. Смелите просто живеят вечно. Смелост да говориш, смелост да действаш, смелостта да си почтен и добър човек, смелостта да не се влюбваш в себе си, смелостта да си на страната на истината и да не опитваш с думи да прикриваш неща, които са ясни на всички. Смелостта да не заблуждаваш, да не подвеждаш, да не лъжеш, да не крадеш. Смелостта да си честен и да не правиш компромиси с живота си.

Като цяло християнството се уповава изцяло върху смелостта и след това върху милосърдието. Защото смелите са добри хора. Когато няма смелост, идват низките страсти и безчестието. За да признаеш грешките си, се изисква смелост. Затова странете от хора, които шикалкавят. При тях обикновено има втори план. Те обикновено казват: „Оправяйте се сами. Аз нямам нищо общо”, признавайки, че им липсва смелост. Или демонстрират смелост по други, доста периферни въпроси, избягвайки всякакъв сблъсък със змея.

Именно смелостта днес отсъства от нашето ежедневие – смелостта да бъдем нормални и да хванем живота си в собствените си ръце. И не, това не е от по-малкото лешници в шоколада, от по-малкото мляко в маслото или повечето градуси в чашата, а от многото приказки около масата, които навън са просто шепот и благоговение пред силните на деня.

Смели в думите, слаби в делата. Единственият начин да не виждаме шикалкавене е да не шикалкавим ние, сами със себе си. И когато разговаряме със съвестта си, да харесваме това, което чуваме. Ето това е смелостта. Всеки ден. Честит празник!