„Зелената седмица“: Обикновените хора, които правят необикновени неща, за да спасят Земята

„Хора от обикновен произход, които правят необикновени неща, за да спасят Земята“ – това е фраза на известният американски милиардер и филантроп Ричард Голдман. На негово име всяка година се присъжда Наградата за околна среда Голдман.

Първата церемония по връчването на наградата е била на 16 април 1990 г. Победителите се съобщават всяка година около Денят на Земята.

Лауреатите на фондацията са точно такива – обикновени хора, които с необикновените си действия помагат за защитата на планетата ни на местно ниво. Победители има от всички населени региони на Земята – Африка, Азия, Европа, Островните нации, Северна, Южна и Централна Америка.

Журналист, жена от племето Уърди, активист, професор по философия, координатор и двама природозащитници – това са носителите на наградата Голдман за 2024 г. и всеки от тях има необикновена история, свързана с опазване на околната среда.

Марсел Гомез, Бразилия

Бразилия е дом на една от най-важните екосистеми на планетата ни – там се намира Амазонската джунгла, наричана още белите дробове на планетата. Заради масово обезлесяване тези екосистеми вече са достигнали върховата точка на унищожение, при която те не могат да преработват отровните газове в атмосферата ни.

Причината за обезлесяването е индустрията с говеждо месо, която е най-голямата света. Бразилия отговаря за 20% от износа на говеждо в световен мащаб. В страната има 215 милиона крави, 69% от които са отгледани близо до Амазонка.

И тук се появява 45-годишният журналист Марсел Гомез. Той е начело на НПО, което работи по теми като човешки права, робски труд и проблеми с околната среда. Чрез работата си Гомез мобилизира политици и икономически организации да разрешават проблемите на Бразилия.

През 2008 г. Гомез събира разследващ екип. През 2020 г. получава важна задача – да разследва бразилската доставка на говеждо месо до европейските супермаркети и как това влияе на изчезването на горите в любимата му Бразилия. По това време Гомез вече има огромна мрежа от разследващи журналисти, местни жители, членове на племена и малки организации, които всички работят заедно. Така те успяват да възстановят пътя на огромни количества говеждо месо, който стига обратно до ферми, вече санкционирани за отсичане на дървета.

Гомез получава заплахи от компанията, която разследва, но въпреки това не се отказва и през 2021 г. публикува разследването си. След него шест големи супермаркет вериги отказват да продават това говеждо месо, защото то доказано идва от райони, където се унищожава Амазонската джунгла.

Мурауа Маручи Джонсън, Австралия

Най-големият износител на въглища в света е Австралия. Там се намира най-големият резерв на въглища на планетата – 23 млрд. тона. Мината „Кармайкъл“ започва работа през 2021 г. след близо 10 години недоволство от страна на местните.

Коренното население на Куийнсленд е силно против работата на мината, защото тя замърсява земята им и спомага за глобалното затопляне. Мината е свързана също с минало на насилие, заплахи и нападения. Години наред земята на местното племе Уърди, както и на други, е открадвана от фирмата, която започва да добива въглища. През 2019 г. фирмата, която стопанисва мината „Кармайкъл“ получава разрешение да отвори още една.

И тогава се появява Мурауа Маручи Джонсън на 29 г. Жената вече има солиден 10-годишен опит като активист за околната среда и срещу създаването на нови въгледобивни мини в Куинсленд.

С помощта на много местни племена, НПО-та и активисти, Мурауа завежда дело срещу компанията, която планира да изгради нова мина на земята на нейните предци. Пред съда тя защитава тезата, че въгледобивът ще наруши човешките права на коренното население на Куинсленд. Събира и свидетели, които разказват за драматичните промени, които въгледобива е довел със себе си.

„В моята култура, ние се раждаме от земята и се връщаме в земята. Този остров е като моя майка. Когато ме няма, островът ми липсва като майка. Когато си мисля за климатичните промени, които завземат този остров, страдам за него, както бих страдала за майка си след смъртта ѝ“, казва Мурауа в съда.

И печели.

Съдът препоръчва на местната власт да оттегли разрешението си за построяване на новата мина. Така Мурауа и нейният екип от активисти спира отделянето на 1,5 милиарда тона въглеродни емисии в атмосферата.

Алок Шукла, Индия

Горите на Хасдео Араня в Индия са едни от най-големите и са дом на много застрашени видове. Там живеят и почти 15 000 души от племето Адиваси, което разчита на гората за своята прехрана и културна идентичност.

В същото време точно на това място се намира най-големият резерв на въглища в Идния – 5,6 млрд. тона. Индия е вторият по големина ползвател и износител на въглища в света.

През 2010 г. правителството на страната определя гората като зона, защитена от добив… но никога не го гласува като закон. От 2011 до 2015 г. компанията „Адани Ентърпрайзис“ получава множество разрешителни за добив на въглища в горите.

Алок Шукла израства в богатия на въглища щат Чшатисгарх, където вижда огромното влияние на индустрията за добив върху околната среда и местните. И се заклева – повече няма да позволи подобно нещо да се случи с Индия.

През 2011 г. Шукла посещава горите и разбира, че са застрашени от изсичане. Местните хора нямат никаква представа за това. И той се залавя за работа.

Шукла информира местните жители, образова ги какво ще се случи, ако въгледобивната индустрия влезе в гората. Той организира протести на местните жители срещу предложените 21 мини за въглища.

И така през юли 2022 г. местната власт забранява добивът на въглища в региона.

Тереза Висенте, Испания

Мърсия – перлата в короната на Испанското Средиземноморие. Но строителен бум през 70-те години на миналия век води до ужасно много застроени земи покрай морето и унищожаването на ценни екосистеми.

Регионът се превръща и в център за отглеждане на реколта заради богатата си почва, като от там идват 80% от салатите за Германия, Франция и Великобритания.

Някога тюркоазените води на лагуната сега са задушени от водорасли, превзели морето след изтичането на хиляди тонове химикали в тях заради фермерската дейност. Заради замърсяването на лагуната 40% от туристическите бизнеси са затворили.

Професорът по философия Тереза Висенте е родена и отгледана в този район и с очите си вижда тежката промяна на Средиземноморската лагуна. Тереза прекарва цялата си кариера да изучава екологичната криза на родното си място и да пази неговото биоразнообразие като доброволец.

През 2019 г. там има масов рибен мор. Тогава Тереза осъзнава, че единственият начин морето да бъде предпазено е ако лагуната бъде призната за живо същество и ѝ бъдат присъдени човешки права. През 2020 г. Тереза изнася лекция, в която обяснява причините защо испанската лагуна трябва да бъде обявена за човещко същество. Скоро след това пише закон с тази цел.

По време на COVID пандемията Тереза трябва да събере подписите, които са ѝ нужни законът да бъде гласуван. И успява. 639 826 души се разписват под закона и го подкрепят. Така, за първи път в Европа, морска лагуна получава човешки права.

Адреа Видауре, Съединените щати

„Дизеловата зона на смъртта“ –  и с това име е познат щатът Калифорния. От там минават голяма част от доставките на товарни кораби, които после се разпределят чрез камиони, тирове и железопътни превози из цялата страна. Поради тази причина въздухът в Калифорния е изключително замърсен.

През 2023 г. 10% от всички американски превозни средства са средни или големи пикапи, които изхвърлят 25% от вредните газове в транспортния сектор. Влаковите композиции са отговори за 640 тона токсични частици годишно.

Андреа Видауре на 29-години е местен активист, който се занимава с чистота на въздуха и премахването на дизеловите емисии. През 2018 г. тя работи като организатор в райони с изключително замърсен въздух. Разпознавайки нуждата от ново местно законодателство, тя започва да работи в посока на това товарните камиони и влакове да отговарят на по-строги условия за отделяне на вредни емисии.

Огромната кампания, която Андреа организира с помощта на НПО организации и местната общност, постига успех и през 2020 г. е въведен нов закон, който трябва да намали вредните емисии. Той става толкова популярен, че е приет в още три щата – Ню Джърси, Ню Йорк и Вашингтон.

След още две години работа Андреа успява да въведе тотална забрана на дизеловото гориво за товарни камиони и влакови композиции.

Синегугу Зукулу и Нонхле Мбутума, Южна Африка