Почти три десетилетия след като е ръководил екзекуциите на 8 осъдени убийци, бившият началник на затвора във Флорида Рон Макандрю се превръща в един от най-неочакваните противници на смъртното наказание.
В продължение на години след екзекуциите Макандрю сънувал мъжете, чиито смъртни присъди е изпълнявал. Те седели мълчаливо в края на леглото му и го гледали.
„Никога не казваха нищо. Просто седяха и ме гледаха“, разказва Макандрю. Но погледите им сякаш задавали един и същ въпрос: „Как можа да направиш това? Ти винаги си твърдял, че си добър човек. А сега убиваш хора.“
Свързана новина
Всяка от екзекуциите остава в паметта му. Макандрю помни последните думи на затворниците, последните им ястия и момента, в който е давал сигнала за изпълнение на присъдата.
Той е бил началник на затвора във Флорида до 1998 г. Ръководил е екип, изпълнил три смъртни присъди на електрическия стол, а по-късно е пътувал до Тексас, за да помага при екзекуции чрез смъртоносна инжекция.
С времето Макандрю се убедил, че един от затворниците му може да е невинен. При друга екзекуция всичко се объркало - главата на осъдения била обхваната от пламъци.
Днес Макандрю съжалява за всичко.
„Наистина вярвах в смъртното наказание. Днес не мога да повярвам, че съм вярвал. Просто не мога да повярвам“, казва той.
На 88 години Макандрю се е превърнал в неочакван противник на смъртното наказание. Той използва времето, което му остава, за да разказва за осемте екзекуции и за това, което според него е било извършено погрешно.
„Трябваше да погледна себе си. Наистина започваш да мислиш какво си направил. Защо си го направил“, казва той, цитиран от Си Ен Ен.
Флорида обаче продължава да извършва екзекуции с високи темпове. От началото на 2025 г. щатът е екзекутирал повече хора от всеки друг американски щат и почти толкова, колкото всички останали щати взети заедно.
Макандрю не харесва думата „екзекуция“. „Предпочитам да го наричам предумишлено, церемониално политическо убийство. Защото е“, казва той.
Свързана новина
Последните минути
Когато Макандрю става началник на затвора през 1996 г., всички екзекуции във Флорида се извършват там. Той е амбициозен служител и първоначално приема ролята без колебание.
В навечерието на екзекуцията събира екипа си и разговаря с всеки от служителите за това как се чувства. Макандрю забранява шегите около смъртното наказание.
В деня на екзекуцията той отива в килията на затворника и моли охраната да ги остави насаме.
„Само аз и ти сме. Има ли нещо, което искаш да кажеш?“, питал той.
Макандрю обещава на всеки затворник никога да не разкрива какво са си казали. И до днес спазва това обещание.
След последния разговор затворникът е отвеждан в камерата за екзекуции. Там служителите го прикрепят към електрическия стол. Макандрю поставя микрофон пред него и го пита за последните му думи.
След това идва сигналът от губернатора, че няма повече съдебни пречки за изпълнението на присъдата. Макандрю дава незабележим знак на палача, скрит зад част от стената.
Сигналът означава едно: дръпни лоста.
Свързана новина
„Око за око“
Макандрю е израснал в Северна Каролина, където дядо му, методистки свещеник, го е възпитавал с библейския принцип „око за око, зъб за зъб“.
„Поемаш това със себе си и в зряла възраст. То става част от личността ти. Просто не изчезва“, казва той.
След години работа във Военновъздушните сили и в търговията през 1970-те Макандрю започва работа в затвор във Флорида. Постепенно се издига до началник на затвора.
Когато го питат дали би имал проблем да изпраща затворници на смърт, отговорът му е категоричен: „Не, сър. Око за око, зъб за зъб.“
С времето обаче нещо в него се променя. Макандрю започва да се интересува от живота и делата на затворниците и дори взема досиетата им вкъщи.
Особено го тревожи случаят на Лео Джоунс, осъден за убийството на полицай в Джаксънвил. Джоунс твърди, че е невинен и че признанието му е било изтръгнато под натиск.
„Това разследване беше пълна безсмислица“, казва Макандрю.
Той споделя съмненията си със своя началник, който според Макандрю му казва да не се меси в досиетата, защото това не е негова работа.
Джоунс е екзекутиран през 1998 г.
По това време Макандрю почти не спи. Когато все пак заспива, вижда осъдените затворници отново живи, седнали мълчаливо на леглото му.
До третата екзекуция той започва да пие тежко всяка вечер, за да притъпи болката. Дори обмисля самоубийство, но съпругата му Лин го спира да предприеме тази стъпка.
Екзекуцията, която се обърква
През март 1997 г. затворникът Педро Медина е прикрепен към електрическия стол. Той е осъден за убийство в Орландо и до последно твърди, че е невинен.
„Все още съм невинен“, казва Медина в микрофона.
След това Макандрю дава сигнала.
„Първо се чу пукот“, спомня си той. След това огромен пламък обхваща главата на Медина, а камерата се изпълва с черен дим.
Електротехникът се обръща към Макандрю и го пита дали да продължи.
„В този момент не можех да го спра“, казва той. „Казах: „Да. Продължавайте.“
Това е думата, за която Макандрю съжалява най-много.
Миризмата на изгоряла човешка плът изпълва камерата и прониква в дрехите му. Макандрю нарежда да бъдат отворени прозорците, а миризмата достига и до блока с осъдените на смърт.
По-късно аутопсията установява, че Медина е починал без болка. Макандрю обаче не приема това заключение.
„Части от главата му падаха. Ние буквално го изгорихме жив“, казва той.
Свързана новина
Това остава най-тежкият ден в живота му. Години наред се опитва да се справи със спомените чрез алкохол, а по-късно и с терапия.
Днес обаче не иска да забрави.
„На тази възраст вече не искам това да изчезне. Искам да го помня“, казва Макандрю.
Той обикаля страната и света, за да говори срещу смъртното наказание.
„Никога не е имало друг началник на затвор във Флорида, който да е обиколил света, за да говори срещу смъртното наказание“, казва той. „Ако някой застане пред мен достатъчно дълго, за да чуе историята ми, аз ще му я разкажа.“
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
