Франсис Клифърд Смит е получавал последното си хранене цели осем пъти. Всеки път обаче екзекуцията му е била отлагана или отменяна.

Смит, който почина през юни на 101-годишна възраст, е смятан за най-дълго излежавалия присъда затворник в САЩ. Той е прекарал повече от 70 години зад решетките, като през цялото време е поддържал, че е невинен за убийството, за което е осъден, предаде Би Би Си.

Смит е бил на 25 години, когато през 1950 г. е признат за виновен за убийството на Гроувър Харт – нощен пазач в яхтен клуб в Кънектикът.

Година по-рано Смит, който по това време е бил дребен престъпник, е обвинен заедно с друг мъж. Другият заподозрян сключва споразумение с прокуратурата, признава вина и дава показания срещу Смит. Впоследствие Смит е осъден за убийство от първа степен.

С годините обаче сериозни въпроси започват да се повдигат около присъдата му и доказателствата по делото. Част от свидетелите се отказват от първоначалните си показания, а друг затворник по-късно признава, че именно той е извършил убийството.

Един от полицаите, разпитвали Смит след ареста му, също по-късно заявява, че вярва в невинността му.

„Дори не съм сигурен, че е присъствал на убийството“, казва майор Лео Карол пред Комисията по помилванията, според „Бостън Глоуб“.

„Птичарят от Осборн“

През десетилетията зад решетките Смит се превърнал в позната фигура в затвора „Осборн“ в Кънектикът. Той редовно хранел птиците, което му донесло прякора „Птичарят от Осборн“.

„Пъхаше колкото може повече хляб в дрехите си“, разказва Андриус Баневичус, служител по връзките с обществеността в Департамента по корекции на Кънектикът.

По думите му надзирателите до голяма степен си затваряли очите за това, защото знаели, че Смит просто иска да храни птиците.

Повече от 70 години зад решетките

Смит прекарал повече от седем десетилетия в затвора, с изключение на три кратки периода на свобода.

През 1967 г. той успял да избяга, но бил заловен само 12 дни по-късно.

През 1974 г. получил разрешение да прекара Бъдни вечер у дома и се върнал в затвора на следващия ден.

Година по-късно бил освободен условно и останал на свобода около 10 месеца. След това обаче бил арестуван за дребна кражба и незаконно притежание на оръжие – нарушения на условията за освобождаването му.

Следващите десетилетия преминали в опити за ново условно освобождаване. През 2020 г. Смит най-накрая получил контролирано освобождаване и бил преместен в специализиран дом за възрастни хора.

Там прекарал последните години от живота си.

Застаряващите затворници – все по-голям проблем

Историята на Смит е част от по-голям проблем в американската затворническа система – бързо застаряващото население зад решетките.

Според проучване от 2025 г. броят на затворниците на възраст 55 и повече години се е увеличил с близо 400% между 1991 и 2021 г.

Американското Бюро за преброяване на населението прогнозира, че до 2030 г. поне една трета от лишените от свобода ще бъдат на възраст над 50 години.

Изследователите настояват за повече възможности за т.нар. „интелигентно освобождаване“ – включително помилване по хуманитарни причини, медицинско освобождаване и условно освобождаване на възрастни затворници.

Причината е и практическа. Възрастните лишени от свобода по-често страдат от тежки и скъпоструващи здравословни проблеми, които затрудняват живота им в затворническа среда – от проблеми с придвижването и риска от падания до инконтиненция, загуба на слуха и деменция.

Изследвания показват също, че дългогодишното лишаване от свобода може да доведе до т.нар. ускорено стареене. Здравословното състояние на човек, прекарал десетилетия в затвора, може да бъде значително по-лошо от това на човек на същата биологична възраст.

„Често казваме, че човек, който идва след дълъг период на лишаване от свобода, може да е на 60 години, но да има здравословното състояние на 90-годишен“, обяснява Дейвид Скочулек, говорител на дома за възрастни хора, в който Смит е прекарал последните си години.

Последните му дни

Смит е бил сред първите пациенти, за които са осигурени грижи по програмата MissionCare Health, насочена към дългосрочните медицински нужди на възрастни затворници.

Дейвид Скочулек разказва, че Смит е починал в съня си през юни, след което е бил кремиран.

„По същество той почина от старост“, казва Скочулек. По думите му персоналът е осигурил необходимите медицински и дългосрочни грижи, от които Смит се е нуждаел.

Съобщава се, че в края на живота си Смит е страдал от деменция, макар че представителят на Департамента по корекции не е потвърдил това. Той обаче признава, че затворникът се е сблъсквал с редица проблеми, свързани с напредналата му възраст.

„Той беше на 101 години и половина. Справи се доста добре, що се отнася до дълголетието“, казва Баневичус.

Така човекът, прекарал повече от седем десетилетия зад решетките и получил осем пъти последно хранене, умира от естествена смърт на 101 години – без присъдата му за убийство някога да бъде отменена.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google