„Не може България да е в ЕС, а Гърция да бъде изхвърлена”, гласи заглавие на интервю в германското списание „Шпигел” с областния управител на гръцката област Атика Рена Дуру.
На въпрос на изданието за големите опасения от напускане на еврозоната от Гърция и какво може да предложи Атина веднага, Дуру отговаря: „Нуждаем се от истински инициативи за растеж и развитие в Гърция. Няма да намерим решение, когато планът за моята страна е пенсиите да се понижат до равнищата в Хърватия и други балкански страни или да ни изхвърлят. Не може Румъния и България да са в ЕС и от години да се преговаря с Турция (за членство), а Гърция да бива изтласквана от европейското семейство”.
Някога пълен с гръцки посетители български град сега страда от спадане на бизнеса, пише „Уолстрийт джърнъл” в кореспонденция от Сандански. В материала се отбелязва, че ескалацията на гръцката криза е породила опасения от разпространение на „зараза” към съседните страни. Според автора тази "зараза" вече е реалност в Сандански, където гръцките туристи преди са били доста, а сега значително са намалели.
Споразумението с Гърция е близо, след като Германия отстъпи пред огромен глобален натиск за облекчаване на дълга на Атина, пише „Дейли телеграф”. Вестникът посочва, че канцлерът Ангела Меркел се намира в решителен момент от своята политическа кариера, след като „цял хор от страни и ключови институции” са поискали облекчаване на гръцкия дълг.
Гръцката икономика е под обсада, има и опасения, че най-лошото тепърва предстои, пише „Ню Йорк таймс”. Вестникът отбелязва, че докато Гърция се приближава все повече към крайния срок в неделя да сключи споразумение за спасителен план или да изпадне в риск от бързо излизане от еврозоната, единственото сигурно нещо е, че гръцката икономика вече е на път да рухне.
„Вашингтон пост” коментира, че Гърция е предложила вчера болезнени съкращения на разходите и рязко повишение на данъци в последен гамбит за спечелване на още един спасителен пакет от Европа, преди страната да е изпаднала в банкрут.
„Ципрас капитулира”, написа и френското издание „Монд”.
Малко преди 22 часа снощи международните кредитори получиха гръцките предложения, с които на практика премиерът Алекси Ципрас приема всички искания на Европейската комисия, Европейската централна банка иМеждународния валутен фонд
С този документ от 13 страници, озаглавен „Приоритетни действия и ангажименти”, на практика Гърция се ангажира да изпълни почти всички искани мерки на международните кредитори, предложения на 26 юни. Тогава Ципрас ги отхвърли и свика референдум на 5 юли, на който гръцките граждани гласуваха против нови ограничения за тях и икономиката.
Вчера обаче правителството се отметна от обещанията си и в замяна на новите усилия поска 53,5 млрд. евро финансиране, за да може да покрие задълженията си по дълга до 2018 г. С този план Гърция иска да се намери решение за огромния си публичен дълг от 180% от БВП , както и да осигури 35 млрд. евро, предназначени за растеж.
Предложените реформи от Атина ще бъдат анализирани още днес от международните кредитори, за да може да бъдат предложени на Еврогрупата, преди заседанието им утре и преди срещата на върха на 28 държави от ЕС в неделя.
Според „Асошиейтед прес” Гърция иска нов спасителен пакет в размер на 53,5 милиарда евро. „Ройтерс” от своя страна твърди, че предложенията за реформи включват излишък от 1 % през 2015 г. и 2% през 2016 г., както и 23% ДДС за ресторантите и кетъринга и 13% за хотелите и увеличение на корпоративния данък през 2015 г.