Бащата и чичото на един от атентатора от Бургас, който по всяка вероятност е детонирал бомбата в автобуса с израелски туристи на 18 юли 2012 г., проговориха пред канадския вестник National Post.

Бащата на Хасан ел Хадж Хасан – Самир, разпознал сина си на снимката на издирваните във връзка с терористичния акт мъже, разпространени от българското МВР. „Бях шокиран. Не можех да допусна, че това се случва”, разказва той в първото си интервю.

„Беше много добро момче, интелигентно, всички го обичаха”, спомня си пък чичо му Хусеин Хадж Хасан, който живее в Торонто.

Самир няма обяснение как синът му е стигнал до участие в терористичен акт, довел до смъртта на седем души, но допуска, че има грешка: „Всеки е невинен до доказване на противното".

Брат му Хусеин пък се чуди дали не става дума за объркана самоличност и осъжда напълно терористичния акт в Сарафово: „Не зная кой го е направил, няма значение, дали е извършено на европейска или на канадска земя, по никакъв начин не мога да приема такива действия. Правя каквото мога, за да помогна на властите".

Невинният син

Бащата Самир не вярва, че синът му е свързан с ливанската групировка „Хизбулла” и с атентата, зад който службите за сигурност твърдят, че стои военното крило на организацията.

Самир видял сина си за последен път през февруари. Споделя, че не е имал причини да се притеснява от нещо, но в един момент при него дошли от полицията и взели проби от ДНК от следи на сина му. Тогава казали на Самир, че синът му е издирван във връзка с извършения от „Хизбулла” атентат в България, при който са загинали петима израелски туристи, българският им шофьор и човекът, който е носел експлозивите.

Бащата казва още, че е оказал съдействие на полицията, осъжда тероризма и не може да си отговори на въпроса защо синът му се е замесил в това.

Обвинения не са повдигнати засега нито срещу Хасан, нито срещу втория заподозрян австралийският гражданин Мелиад Фарах. От „Нешънъл пост" припомнят, че българските власти искат да ги разпитат, но не могат да установят контакт с тях.

Полицията предполага, че двамата са се върнали в Ливан след атентата, но има и твърдения, че може би се намират в Ивицата Газа. Самир твърди, че не е разговарял със сина си от миналия месец.

Едно от най-тежките терористични нападения, в съпричастност с което е обвинен канадец, вече има своите политически последствия, макар и не срещу извършителите, а срещу организаторите, пише още канадският вестник National Post. Взривът на европейска земя подтикна ЕС да наложи санкции срещу „Хизбулла” за тероризъм.

Спомени от детството

Досега извън фрагментарната биография на Хасан ел Хадж Хасан имаше малко информация за живота му. Корените му са от Загдраия, Южен Ливан, където живее 90-годишният му дядо, а един негов роднина е бил кмет.

„Това е едно малко селце", разказва чичото Хусеин Хадж Хасан. Той и братята му са родени и израсли в Бурж ел-Барайнех, южно предградие на Бейрут, където се намира пренаселен бежански лагер, издигнат, за да приюти палестинските бежанци, които напускат Галилея след създаването на Израел през 1948 г.

Братята израстват, помагайки на баща си в неговия бизнес – производство на лед. След училище те разнасят ледени блокове по заведения в Бейрут. Най-старият, Хусеин, се скарва с баща си и отива да работи в бръснарски салон.

Привлечен от западната култура, той решава да напусне Ливан. Един от клиентите му, който работи в канадското посолство, му дава идеята да емигрира. Той пристига в Торонто през 1974 г. и започва работа като барман в хотел „Роял Йорк”.

Когато в Ливан избухва гражданската война, Бурж ел-Барайнех става сцена на тежки боеве, особено около палестинския бежански лагер. Самир казва, че престрелките, бомбардировките и убийствата стават ежедневие. Тогава Хусеин урежда братята му Самир и Набил да пристигнат също в Канада.

„Те искаха да дойдат тук и да останат, да се измъкнат от всичко това. Помогнах им. Но те решиха да се установят във Ванкувър. Бях разочарован", казва Хусеин.

Привикнал на упорит труд, Самир става собственик на „Роял Карпет” и върти бизнес вече 20 години. Хасан се ражда през 1988 г. Посещава начално училище в Бърнаби и става натурализиран канадски гражданин.

През 90-те години на миналия век Ванкувър е средище за активисти на „Хизбулла”. ФБР провежда там операция „Димна завеса” за разкриване на нелегална мрежа, която купува материали за „Хизбулла” в Канада с пари, изкарани от престъпен бизнес в САЩ – измами и контрабанда на цигари.

ФБР повдига обвинения срещу замесените в мрежата хора през 2000 г. Двама от тях – Хасан Дбук и зет му Али Амхаз, са обвинени, че действат от Британска Колумбия и канадската тайна разузнавателна служба подслушва телефоните им.

„Познавам Али Амхаз", признава в интервюто Самир, но отдавна не поддържали връзка. „Стоя настрана от такива хора. Не искаме да ни приравняват с тях, достатъчно е това, което става по света", допълва той.

Хасан се връща в Ливан с майка си, когато е на 12 години. Самир не обяснява защо са се разделили, но продължава да вижда сина си, когато пътува до родината си. Въпреки че е прекарал само пет години в Канада, Хасан се сдобива с канадско поданство и паспорт.

Българските власти твърдят, че паспортът е бил използван за влизане в страната на 28 юни 2012 г. След това Хасан изглежда започва да използва фалшива шофьорска книжка, според която е Ралф Уилям Рико, жител на Гранд Рапидс, щата Мичиган.

Макар да е с очила и дълга коса на снимката на фалшивия документ, това определено е Хасан, пише National Post.

Докато за австралиецът Фарах се предполага, че е сглобил взривното устройство, Хасан е заподозрян в организирането на логистиката за атентата: намиране на квартира за екипа, уреждане на пътуванията, твърдят българските власти.

През трите седмици преди атентата следите на Хасан и Фарах са засечени в няколко града в България около Бургас. Те са използвали хотели, в които са показвали фалшиви документи, били са видени и в Русе, близо до румънската граница.

През това време от Държавния департамент на САЩ засичат активизиране на терористичните операции на Иран и „Хизбулла”, планиране на атентати в Европа, Югоизточна Азия и Африка.