От Ирландия до Балканите, европейците са едно голямо, понякога и щастливо семейство, доказва изследване на учени от Университета „Калифорния Дейвис”, цитирано от „Скай Нюз”. Макар и разделени от хиляди километри помежду си, всички споделяме общи предци, които датират едва десетина поколения назад.
Изследователите са разгледали ДНК-проби от над 2 000 души от целия континент и са открили учудващи прилики.
Както се и предполага родството между отделните индивиди намалява спрямо разстоянието на което живеят едни от друг. Но дори жителите на Великобритания и Турция имат общ прародител, живял преди около 1 000 години.
Италианците представляват една от най-разнообразните групи и имат най-ниско ниво на родство с който и да е от другите европейски народи.
Голяма част от източноевропейците демонстрират високи нива на родство – което най-вероятно отразява славянската експанзия в Европа преди 1 000 години.
„На генеалогично ниво всеки европеец произхожда от практически един и същи предци в рамките на последните хиляда години”, заявява професор Греъм Кууп, който е ръководил изследването.
„На теория това беше предсказано преди десетилетие, но вече имаме конкретните доказателства за това”, допълва ученият.
Според професор Кууп моделът, който се забелязва в Европа, може да е приложим в цял свят.
Учените са сравнили ДНК-проби от референтна база данни за генетични изследвания, известна като Population Reference Sample.
Първите братовчеди, които имат общи баба и дядо, споделят дълги линии ДНК, но проектът се е съсредоточил върху по-късите ДНК-отрязъци, споделяни от братовчеди, разделени от много поколения.
След като установили различни хора из цяла Европа с едни и също ДНК-последователности, учените били способни да изчислят преди колко време те са имали един и същи предтеча.
