Все повече българи и румънци подават молби за детски надбавки и помощи за безработни в Германия, пише агенция ДПА, цитирана от БГНЕС.

Според статистиките през 2013 г. общо 29 000 души от България и Румъния получават детски надбавки, което представлява 29-процентно увеличение спрямо миналата година. Като цяло обаче получаващите детски надбавки от двете държави са само 0,3% от общия брой, отбелязва ДПА.

Месеци преди парламентарните избори в Германия през есента, в страната се разразиха бурни дебати за нашествието на роми от България и от съседна Румъния, както и за нова емигрантска вълна след отпадане на ограниченията за работа от 1 януари 2014 г.

Името на страната отново се споменава с отрицателен знак във федералната република, а в Берлин за година има повече новорегистрирани от двете страни, сред тях и ромски семейства.

„Представете си, че имате две деца и за тях получавате от държавата общо 368 евро детски надбавки месечно. Звучи добре, нали? Толкова плаща Германия на родителите в страната - 184 евро месечно за дете. За някои българи и румънци това си е цяло състояние,” отбелязва агенцията.
Чужденците обаче не получават веднага правото на надбавки – трябва първо да докажат, че живеят и работят в страната легално. „За новодошлите българи и румънци, които нямат специална квалификация и не говорят немски, не е особено лесно да си намерят работа по легален път,” се изтъква в публикацията.

ДПА посочва, че в законите в Германия има някои „вратички”, за които повечето българи и румънци очевидно са добре информирани. Например, ако новопристигналите се регистрират като самостоятелни предприемачи, те могат да поискат от държавата да им бъдат изплащани детски надбавки.

Значителен ръст се наблюдава и при българите и румънците, получаващи помощи за безработни. Ако чужденците са работили легално и по-късно останат без работа, имат право да ги получават. Същото важи и ако са били регистрирани като самостоятелни предприемачи, пише още ДПА.

Финансови помощи се изплащат и ако месечният доход на работещия е под екзистенц-минимума. Според статистическите данни, през 2012 г. броят на българите и румънците, получавали помощи за безработни, е нараснал с 32% и те са вече 22 000 души.

В началото на тази година Сдружението на германските общини поиска от държавата и от Брюксел по-интензивно съдействие за справяне с миграцията по бедност от България и Румъния. „Вярно е, че в Германия има и много българи и румънци, които са добре интегрирани. Редица градове обаче имат огромни проблеми с по-бедните пришълци, много от които са роми,” припомня ДПА оплакванията на местните власти.

Както изтъкват от Сдружението на германските общини, тези хора често стават жертви на злоупотреби: посредници им искат невероятни суми за попълването на формулярите за детски надбавки или за регистрацията като самостоятелни предприемачи, а много от хазяите изискват извънредно висок наем за предоставяните квартири.

Градските власти в Манхайм съобщават, че при регистриралите се като самостоятелни предприемачи българи и румънци често става въпрос за фиктивни фирми. Хората обичайно биват наемани като подизпълнители в строителството или чистотата, където работят като обикновени помощници и чистачи. Социалните служби в берлинския квартал „Нойкьолн” отбелязват, че в много от случаите приходите на тези хора са под екзистенц-минимума и затова те имат право на социални помощи.

В края на април Германия, заедно с Австрия, Великобритания и Холандия, се обявиха срещу „социалния туризъм” в ЕС в безпрецедентна обща декларация до Съвета на ЕС. Те настояват за преразглеждане на директивата за свободното придвижване – основен принцип на ЕС, като според тях тя не трябва да е „безусловна”.