От няколко месеца в Германия текат бурни дебати за нашествие на роми от България и от съседна Румъния, както и за нова емигрантска вълна след отпадане на ограниченията за работа от 1 януари 2014 г. Името на страната отново се споменава с отрицателен знак във федералната република, а в Берлин за година има повече новорегистрирани от двете страни, сред тях и ромски семейства.

Берлин е притегателен център за много емигранти от Източна Европа. От 2009 г. в германската столица идват и все повече роми от Балканите. Само в един от квартали - Ной Кьолн, за миналата година са официално новорегистрирани над 5 000 българи и румънци.

Преди две-три години на улицата, която започва от кметството на берлинския квартал, живеели едва 3-4 семейства от България. Сега й казват българската улица. Сред първите, установили се на улицата, е Анна - собственик е на баничарница, в която работи цялото й семейство. Българските й съседи се увеличават през последните 3 години.

„Моите съседи са все роднини – лели, братовчедки, девери, от Разград, от Добрич, от Пловдив, от София,” изрежда жената. Самет работи в строителството в Германия. Идва от Шуменско, където плащали малко. Заради липсата на работа и ниските доходи много българи, сред които и ромски семейства, търсят късмета си в Германия.

В Ной Кьолн официално живеят над 10 000 българи и румънци, но в действителност са повече. Много от тях се опитват да легализират престоя си. Така получават достъп до германската социална система. Някои регистрират фирми, за да получат жилище и работа. Заети са предимно в строителството, почистването, обслужващия сектор. Други се записват в бюрата по труда.

Зоя, например, е самотна майка, която досега е разчитала на детските и на социалните помощи. „Помагат ти за жилището, дават ти храна, пари за храна. Детските в България са 35 лева, а тук -184 евро,” изтъква тя. Преди седмица жената е уведомена, че помощта й ще бъде прекратена. Затова търси помощ от неправителствената организация „Амара Форо”.

„Проблемите, с които хората идват са основно жилищни проблеми, проблеми, свързани със здравеопазването, с пазара на труда, с обучение и всякакви други обикновени причини, като семейни проблеми,” обясни за bTV представителят на организацията Георги Иванов.

Всеки ден в бюрото се сблъскват с по 10-15 различни казуса, но казват, че за тази година нямат регистрирани случаи с новопристигнали. „Лятото на 2011 г. се наблюдаваше един прираст на българи, много от които обаче се върнаха след това в България. Бяха разбити илюзиите им, че в Германия всичко е розово. В един момент хората се оказаха разочаровани,” обясни Иванов.

Преди месец в Германия започна бурен обществен и политически дебат за пристигащите роми от България и Румъния. Нарастват страховете от нов прилив на емигранти на трудовия пазар. Ще се сбъднат ли прогнозите ще стане ясно, след като на 1 януари догодина отпаднат ограниченията. Преди това на есен, в Германия предстоят избори.

Двама депутати от Германския Бундестаг – Клаудия Рот от „Зелените” и председателят на Централния съвет на германските синти и роми Романи Розе, пристигнаха на официално посещение в България преди изборите на 12 май. Двамата са единодушни, че „никой не напуска родината си с желание”.

„Често чуваме, че правата на ромите са нарушени, децата им нямат достъп до училище. Хората не трябва да се настройват срещу тях само защото се опитват да осигурят някакво бъдеще на децата си в Германия,” категорична е Клаудия Рот.

Романи Розе изтъкна, че ромите са дискриминирани, проблемът с жилищата и инфраструктурата в техните общности е много голям. „Едно малцинство се откроява на фона на обществото. Това означава, че има по-малки шансове,” каза той и допълни, че след промените ромите са били първите, които са загубили работата си.

Клаудия Рот пък разграничи проблема с ромската миграция и експулсирането им от различни европейски държави и правото на свободно придвижване на хора в рамките на Европейската общност. „България е изпълнила критериите за Шенген. Представям си я член, разбира се че има дефицити и корупция, но не трябва Шенген или свободата на движение да се свързва с ромите и правото на миграция,” заяви тя.

За живота на новите емигранти в Германия очаквайте скоро в bTV Репортерите.