България няма изградена цялостна система за противодействие на дронове, а традиционните средства за противовъздушна отбрана не са достатъчни срещу новите заплахи. Това коментираха в „Тази сутрин“ експерти по отбрана на фона на последните атаки срещу кораби в Черно море.

В студиото темата анализираха бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов, капитан I ранг Васил Данов от Атлантическия съвет в България и полк. д-р Иван Миланов, вицепрезидент на Международната асоциация за борба с дронове.

Според Шаламанов отбранителните способности на България остават ограничени, като част от проектите за тяхното укрепване са били забавени през годините.

„Способностите не са достатъчни. Именно затова се налага да се работи много тясно с НАТО“, заяви той.

По думите му проблем е и липсата на достатъчно ефективна координация между различните институции. Той даде пример с междуведомствени координационни механизми, използвани при предишни кризи.

„Не трябва да вървим след събитията, защото тогава се изпълнява замисълът на неприятеля“, каза Шаламанов.

Според него сред ефектите от случващото се в Черно море са несигурността, разделението, увеличаването на застрахователните разходи и последващото поскъпване за гражданите.

„Тази поредица от случки вече не е редно да се разглежда като поредица от отделни случаи, а като система. И тази система изисква системен отговор“, заяви той.

Според него последните действия на властите са в правилната посока, но не означават, че страната разполага с необходимите способности за противодействие на дронове.

„Войната вече е война на дронове“, подчерта Миланов.

Той обясни, че традиционните средства за противовъздушна отбрана – зенитно-ракетни комплекси, артилерия, самолети и хеликоптери – имат своето предназначение, но защитата срещу дронове изисква отделна, цялостна система.

Според него използването на скъпи ракети срещу сравнително евтини безпилотни апарати не е икономически ефективно.

„Това е все едно да стреляш с оръдие по врабче“, коментира експертът.

Капитан I ранг Васил Данов посочи, че България разполага със система за наблюдение на акваторията на Черно море, която чрез сензори и радиолокационни средства следи корабоплаването.

„Българската държава притежава в момента една сериозна брегова система“, обясни той.

По думите му тя позволява да бъдат наблюдавани влизащите и излизащите граждански и военни кораби, но ситуацията е различна при дроновете.

„За дроновете никога не е ставало дума. Тоест ние сме слепи към дроновете“, заяви Данов.

Той коментира и спекулациите около бързото потъване на атакувани кораби в Черно море, като посочи, че трябва да се разглеждат различни версии за начина, по който са били поразени. По думите му дълбоките части на Черно море предлагат подходящи условия и за действия на подводници.

Експертите коментираха и смущенията на GPS сигнала в региона. Според Миланов технологиите при военните дронове се развиват изключително бързо и част от тях могат да продължат към предварително зададена цел дори след прекъсване на GPS навигацията.

„Дронът се изстрелва. В един етап се води от оператор. В следващ етап се води от GPS. В последния етап GPS се изключва“, обясни той.

По думите му машината може да разполага с предварително зададени координати и чрез видеонаблюдение самостоятелно да достигне целта.

„Нито можеш да го отклониш, нито можеш да го заглушиш. Единственият начин да го елиминираш е физически“, каза Миланов.

Според него ефективната противодронова защита има няколко основни елемента – своевременно откриване и идентифициране на безпилотния апарат, оценка дали представлява заплаха, комуникационна система за бързо предаване на информацията и средство за неговото неутрализиране.

При високата скорост на някои дронове реакцията трябва да бъде изключително бърза.

„Това може да се направи само при наличие на цялостна национална свързана система, която го хваща не на 50, а на 100–150 мили, за да има поне две-три минути време за вземане на решение“, заяви Миланов.

Според капитан Данов ударите по кораби в Черно море вероятно няма да приключат скоро. Той изрази мнение, че действията са част от по-широк натиск върху Украйна и нейната икономика.

Целия разговор вижте във видеото

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google