Какво показаха президентските избори и как ще се отрази резултатът им върху управлението на страната? Тези въпроси коментираха в предаването „Тази сутрин“ политолозите Цветанка Андреева и Георги Проданов и социологът Кольо Колев.
Повод за разговора е победата на Илияна Йотова, която ще бъде първата жена президент на България, както и ниската избирателна активност на двата тура.
Според Цветанка Андреева ниската избирателна активност поставя въпроса за обществената легитимност на новоизбрания държавен глава.
„Тази ниска избирателна активност доведе до факта, че избраният президент е с най-малко гласове през историята на целия преход“, заяви тя.
По думите ѝ това може да затрудни изпълнението на обединителната функция на президентската институция.
„БСП победи. Ако Йотова се позове на опита на Радев да изгражда партии в президентството, тя може да реставрира БСП“, посочи тя.
Андреева определи победата като персонален успех за Илияна Йотова, но смята, че управляващата „Прогресивна България“ е понесла политически загуби.
„Тяхната победа е пирова. Някак си спечелиха битката, но започват да губят войната“, коментира политологът.
Според нея формацията е загубила около 400 000 гласа, което поставя под въпрос подкрепата за самостоятелното ѝ управление.
Социологът Кольо Колев обаче категорично не се съгласи с тази оценка.
„Каква пирова победа? Чиста победа“, заяви той, като подчерта, че президентските и парламентарните избори не могат да бъдат приравнявани.
Според него първият тур е бил доминиран от твърдите привърженици на отделните кандидати, докато между двата тура изборите са придобили по-силен политически характер.
„Тези избори, които до голяма степен бяха на запалянковски принцип, се превърнаха в политически. Така се активираха отделните крила в политическото пространство и получихме тези резултати“, посочи Колев.
Политологът Георги Проданов също изрази критична позиция към управлението.
Според него проблемите му са започнали преди президентските избори и са свързани с непоследователни решения, които често се налага да бъдат коригирани.
„Това, което видяхме на изборите, по-скоро беше отражението на този тип управление върху електората“, коментира той.
Проданов обърна внимание и на факта, че между двата тура Румен Радев е призовал избирателите да подкрепят Илияна Йотова. Според политолога това показва разколебаване сред част от привържениците на „Прогресивна България“.
Той постави и по-широкия въпрос за състоянието на политическите партии в страната. По думите му част от формациите функционират предимно като инструменти за достъп до властта, без достатъчно ясно идеологическо разграничение.
„Нормално е разочарованието да е бързо“, заяви Проданов, като обясни, че избирателите трудно могат да изградят трайна привързаност към подобни политически структури.
Андреева прогнозира, че опозицията може да потърси други начини за оказване на натиск върху управляващите.
„За опозицията единственият силен глас и механизъм за натиск над решенията на правителството остава улицата“, коментира тя.
Според нея политическите протести са възможни, особено ако напрежението бъде засилено от икономически проблеми, бюджета и повишаването на цените.
Кольо Колев обаче не сподели тази прогноза. „Активирането на улицата може да дойде на базата на икономически сътресения“.
Той подчерта, че пред България, Европа и света стоят сериозни икономически предизвикателства, но според него не бива да се правят прибързани прогнози за политическа криза.
„Хората до голяма степен очакват да видят какво оттук нататък ще се случи“, каза Колев.
Георги Проданов от своя страна смята, че протестите не е задължително да бъдат предизвикани от икономически затруднения.
Като пример той посочи спонтанния протест в София след като мъж уби куче с ритник.
„Протестите могат да бъдат по-скоро ценностно обусловени, отколкото от причини, свързани с икономически поводи“, обясни политологът.
Според него високият дял на негласувалите също показва дистанция между гражданите и политическата класа.
Проданов коментира и разликите между данните от екзитполовете и окончателните резултати.
Той изрази предположение, че част от избирателите умишлено са посочвали неверни отговори пред анкетьорите заради недоверие към социологическите агенции.
„Хората, които бяха гласували, лъжеха. Лъжеха демонстративно социолозите“, заяви Проданов.
Той определи това като възможна реакция срещу политическото противопоставяне и посланията, които според него създават страхове в обществото.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
