Войната на пропагандистите

От операция „Пустинна буря” насам военните конфликти са малко или много реалити шоу. През 1991 г. драгият телевизионен зрител получи за пръв път възможността да гледа война в реално време – при това в своя безопасен хол и то от две гледни точки: общият план на горящия Багдад и видяното от малката камера в „интелигентната” бомба, летяща към своята цел.

Визуалното зрелище беше гарантирано, но в същото време и военните действия постигнаха резултат – армията на Ирак, една от най-сериозните в световен мащаб до преди войната, беше срината. В праймтайма.

Последваха Югославия, Ирак, Афганистан. Все по-често ракетите, с които летяхме, се удряха във фалшиви танкове, празни складове и бракувани самолети (и тук-там по някоя пакистанска сватба или белградска телевизия, за цвят). Близкоизточната авантюра на Вашингтон се превърна в многомилиардна сапунка. Войни, „напомпани като за телевизия”. Но все пак войни – с бомби и безумно млади момчета в ковчези.

Днес, покрай притеснителното руско присъствие в Крим, ставаме свидетели на следващата крачка – сраженията да се водят от пропагандни щабове и редакции, докато хората под пагон и техните самолети, танкове и БТР-и са само декор.

Полуостровът е много труден за обясняване казус със своето преобладаващо руско население, но Москва го направи още по-труден, след като задвижи пропагандната си машина на скорост „Назад към СССР”.

Това не беше особено трудно за Владимир Путин и хората му, които през последните години получиха контрола над повечето частни медии в Русия, а държавните добре помнят времената на „ТАСС е упълномощен да съобщи”. За допълнително удобство, авторитетната агенция РИА Новости беше подчинена на откровено пропагандната телевизия Russia Today.

В резултат, върху рускоезичното население на Крим се изсипа дъжд от апокалиптични информации за орди от зли неофашисти, които искат да плячкосат полуострова. За по-голяма достоверност се прилага видео със стрелба, погроми и ранени хора... но не от Севастопол или Симферопол, а от Киев, където десетки хора бяха избити от силите за сигурност, командвани от избягалия в Москва президент Виктор Януковч.

Понякога темата се прекарва през описания на паниката, обхванала населението и масовото му бягство не къде да е, а в Русия. Пропагандистите на Кремъл обаче станаха за смях, след като илюстрираха последното с архивни кадри от граничен пункт между Украйна и... Полша.

В много от проруските демонстрации пък се включват извозени с автобуси поданици на Владимир Путин като 25-годишния блогър и активист на „Наши” Мика Ронкайнен, развял руското знаме върху сградата на областната администрация в Харков.

Руснаците в Крим нямат особен шанс да се спасят от информационното замърсяване – местните им лидери са лоялни на Кремъл, а всички медии – от жълти сайтове до държавната телевизия (със съвсем дребни изключения като опозиционния канал „Дожд”), повтарят тезите на Путин. Не помага и фактът, че единствената независима телевизия на полуострова беше закрита.

Украйна си спечели подкрепата на целия западен свят (а и на неговите медии) и затова кремълската пропаганда беше изобличена многократно през последните дни. В същото време, не може да се каже, че само едната от двете страни в конфликта води информационна война.

Въпреки старанието на украинските медии, препълненият с журналисти, Крим трудно може да бъде определен като военна зона или окупирана територия. Дали заради повехналата си курортна слава или заради някогашното стратегическо значение, полуостровът е областта от бившия СССР, която най-силно копнее за времената на Съюза. Даже и без пропаганда, мнозина смятат, че сближаване с Москва най-накрая ще донесе някакъв просперитет. Това не може да се скрие.

Новата власт в Крим отвори международен пресцентър, уж точно с идеята всички чуждестранни журналисти да бъдат добре дошли, за да покажат истината на полуострова. При евентуално затягане на конфликта ще видим дали ще останат верни на идеята си или ще предлагат режисирани обиколки, подобни на тези, организирани от подчинените на Башар ал-Асад в Сирия.

Някои смятат, че Полша (която таи вековна омраза към Русия и има не един и два исторически повода за нея) пряко подпомага негативната кампания срещу всичко руско, свързано днес с Украйна. Няма доказателства за това, но е сигурно, че замерването с лъжи и парчета истина може накрая да остави същите дълбоки следи както замерването с ракети „Град”.

Иначе, ако трябва да мерим работата на източните и западните PR специалисти в един конкретен жанр, кадрите с усмихнати местни момичета, които се снимат за спомен с безмълвните руски солдати, изглеждат една идея по-автентични от повтарящия се драматичен етюд „войнишка целувка от мама през оградата на обсадено поделение”. Поне една точка за Кремъл.