Президентът на САЩ Джо Байдън подписа безвъзмездна помощ от 80 милиона долара за Тайван за закупуване на американско военно оборудване. От своя страна Китай заяви, че „осъжда и се противопоставя“ на решението на САЩ.

Първоначално тази сума не изглежда грандиозна, та тя е по-малко от цената на един модерен изтребител. Тайван вече има поръчано американско военно оборудване на стойност над 14 милиарда долара. На фона на тези милиарди имат ли значение мижавите милиони?

Яростта, с която Пекин посреща всяка помощ от Вашингтон за Тайпе, не е изненадваща. И този път не е различно.

$80 милиона не са заем. Те идват от американските данъкоплатци. За първи път от повече от 40 години Америка използва собствените си пари, за да изпраща оръжия на място, което официално не признава. Това се случва по програма, наречена чуждестранно военно финансиране (FMF).

След нахлуването на Русия в Украйна миналата година чуждестранното военно финансиране беше използвано за изпращане на около 4 милиарда долара военна помощ на Киев.

По тази линия САЩ са изпращали милиарди в Афганистан, Ирак, Израел, Египет и т.н. Но досега е даван само на държави или организации, признати от ООН. Тайван не е.

След като САЩ смениха дипломатическото си признаване от Тайван на Китай през 1979 г., те продължиха да продават оръжия на острова съгласно условията на Закона за отношенията с Тайван. Ключът беше да се продадат достатъчно оръжия, за да може Тайван да се защити от евентуална китайска атака, но не толкова много, че да дестабилизират отношенията между Вашингтон и Пекин. В продължение на десетилетия САЩ разчитат на тази така наречена стратегическа неяснота, за да правят бизнес с Китай, като същевременно остават най-верният съюзник на Тайван.

Но през последното десетилетие военният баланс през Тайванския пролив се наклони драматично в полза на Китай. Старата формула вече не работи. Вашингтон настоява, че политиката му не се е променила, но в решаващи отношения се е променила. Държавният департамент на САЩ побърза да отрече, че FMF предполага признаване на Тайван.

Но в Тайпе е очевидно, че Америка предефинира отношенията си с острова, особено предвид спешността, с която Вашингтон настоява Тайван да се въоръжи отново.

„САЩ подчертават отчаяната необходимост да подобрят нашия военен капацитет. Те изпращат послание за стратегическа яснота до Пекин, че сме заедно“, каза Уанг Тинг-ю, депутат от управляващата партия с тесни връзки с президента на Тайван Цай Инг- уен и на ръководителите на Конгреса на САЩ, предаде Би Би Си.

Той посочи, че 80 милиона долара са върхът на това, което може да бъде много голям айсберг, и отбелязва, че през юли президентът Байдън е използвал дискреционни правомощия, за да одобри продажбата на военни технологии и оборудване на стойност 500 милиона долара на Тайван.

Уанг каза, че Тайван се готви да изпрати два батальона сухопътни войски в САЩ за обучение, което се случва за първи път от 70-те години на миналия век. Тук обаче ключът са парите. По думите на Уанг може да похарчат до 10 милиарда долара през следващите пет години.

Снимка: iStock

Но войната в Газа несъмнено ще намали доставките на американски оръжия за Тайпе, както и войната в Украйна. Президентът Байдън търси военна помощ за Украйна и Израел, което включва повече пари и за Тайван.

Оценката на дългогодишните наблюдатели е категорична: островът е крайно неподготвен за китайска атака.

Списъкът с проблеми е дълъг. Армията на Тайван разполага със стотици остарели бойни танкове, но твърде малко модерни, леки ракетни системи. Нейната армейска командна структура, тактика и доктрина не са актуализирани от половин век. Много части на фронтовата линия разполагат само с 60% от живата сила, която трябва да имат.

Контраразузнавателните операции на Тайван в Китай не съществуват, а системата за военна служба е нарушена.

През 2013 г. Тайван намали военната служба от една година на само четири месеца, преди да я възстанови обратно на 12 месеца, ход, който влиза в сила през следващата година. Но има и по-големи предизвикателства. На шега се нарича „летен лагер“ от младите мъже, които преминават през казармата.

„Нямаше редовно обучение“, казва наскоро завършил. „Ходихме на стрелбище веднъж на всеки две седмици и използвахме стари оръжия от 70-те години на миналия век. Стреляхме по мишени. Но нямаше подходящо обучение как да се прицелим, така че всички пропускаха. В края има фитнес тест, но не сме се подготвили за него“, добави завършилият.

По думите му висшите офицери гледали на младите с пренебрежение и нулев интерес да ги обучават, отчасти защото те ще бъдат там за кратко време.

Във Вашингтон има силно усещане, че на Тайван изтича времето да реформира и възстанови армията си. Така че САЩ също започват да преквалифицират армията на Тайван.

В продължение на десетилетия политическите и военните лидери на острова са разчитали силно на убеждението, че нахлуването на острова е твърде трудно и рисковано за Китай. По-скоро като Великобритания, Тайван даде приоритет на своя флот и военновъздушни сили - за сметка на своята армия.

Но сега Китай има най-големия флот в света и много по-модерни военновъздушни сили. Проведено учение миналата година установи, че при конфликт между Пекин и Тайпе флотът и военновъздушните сили на Тайван ще бъдат унищожени в първите 96 часа.

Под силен натиск от Вашингтон, Тайпе преминава към стратегия за „крепост Тайван“, която би направила острова изключително труден за завладяване от Китай.

Фокусът ще се прехвърли върху сухопътни войски, пехота и артилерия - отблъскване на нашествие по плажовете и, ако е необходимо, борба с Народната освободителна армия (PLA) в градовете и от бази дълбоко в покрити с джунгла планини на острова. Но това поставя отговорността за защитата на Тайван отново на неговата остаряла армия.

Това не тревожеше Тайпе или Вашингтон доскоро. През 90-те и 2000-те години на миналия век тайвански и американски компании изграждаха фабрики в Китай.

Пекин лобираше да се присъедини към Световната търговска организация - и го направи. Светът прегърна китайската икономика, а САЩ смятаха, че търговията и инвестициите ще осигурят мира в Тайванския пролив.

Но възходът на Си Дзинпин и неговата марка национализъм, както и нахлуването на Русия в Украйна разбиха тези утешителни предположения.

Артилерията на Тайван е оборудвана с оръдия от Виетнамската война или дори от Втората световна война. Те се зареждат ръчно и се движат трудно и бавно.

Уязвимостта на Тайван принуждава Вашингтон да действа. Ето защо тайванските сухопътни войски се изпращат в САЩ за обучение, а американски инструктори идват в Тайпе, за да се включат в тайванските морски пехотинци и специални части.

Сега във Вашингтон има ожесточен дебат за това докъде трябва да стигнат САЩ в подкрепата на Тайван. Много дългогодишни наблюдатели на Китай казват, че всеки публичен ангажимент от страна на САЩ би провокирал Пекин, вместо да го възпре. Но Вашингтон също знае, че Тайпе не може да се надява да се защити сам.

Един дългогодишен наблюдател на Китай каза: „Трябва да мълчим по въпроса за стратегическата неяснота, докато въоръжаваме Тайван до зъби“.

Продължи да четеш