На фона на разгорещена полемика между България и Северна Македония за общата история и корените на езика, говорен край Вардар, за изследователите, но и за обикновените граждани се оказва почти невъзможно да проследят в развитие сложните процеси в бившата югорепублика през първите ѝ две десетилетия на самостоятелно съществуване. Причината – медиите в югозападната ни съседка масово не пазят архивите си и така изчезва колективната памет за лица и събития, които днес някои се опитват да представят в коренно различна светлина.
В свой обширен материал „Болкан Инсайт“ разглежда проблема с търсенето на информация за случвалото се в Северна Македония от началото на 90-те до преди няколко години – период, дефинирал посоката на развитие на страната и период, оставил след себе си немалко въпроси за решаване. През голяма част от тези „проблемни“ години на власт са ВМРО-ДПМНЕ (днес – основна опозиция в страната), премиер е Никола Груевски, а, заради националистическата реторика, Скопие е в лоши отношения със съседите си.
Така, ако искате да намерите в македонски онлайн източник първоначалните информации за, например, откриването на паметника на Александър Македонски в Скопие през юни 2011 г. или за СРС скандала с участието на службите и високопоставени функционери на ВМРО-ДПМНЕ от 2015 г., резултатът ще е един и същ – неработещи линкове към изтрити статии и тук-таме запазени препечатки в новинарски агрегатори и форуми.
Още по-малки шансове да намерите нещо имате при търсене, например, на процесите около получаването на статут на кандидат-член на ЕС, което за Северна Македония се случи през 2005 г. и беше свързано със сериозни дипломатически усилия и „Да“ от Франция буквално в последния момент.
В статията се цитират различни случаи. Например, първата частна национална телевизия в Северна Македония – А1, дълги години поддържа богат архив на сайта си, но през 2011 г. фалира (след конфликт на собственика ѝ с властта, арест, дело и присъда – б.р.). Не е ясно какво е станало със старите материали, сред които има и много критични към ВМРО-ДПМНЕ.
Сходно е положението със старите репортажи на телевизия „Алфа“, която рязко променя своята редакционна политика в подкрепа на Никола Груевски, след като я купуват сърби през 2012 г. Архивът вече не е достъпен.
Изчезват и публикациите на спрените вестници „Дневник“, „Вест“ и „Утрински вестник“. Даже държавната информационна агенция МИА не дава лесен достъп до своите стари информации. Някои сайтове при промяна на дизайна местят старото съдържание в специални секции, които не съответстват на оригиналните линкове.
На практика, надеждните източници на архивна информация са шепата медии, които не са променяли собствеността си, местните редакции на „Дойче Веле“ и „Гласът на Америка“ и… библиотеките, във вестникарските фондове на които някои чувствителни теми като спорът за името също се оказват „прочистени“, установява проверката на „Болкан Инсайт“.
„В период, в който възможностите за запазване и архивиране на данни, държавата е допуснала изчезването на архиви, събирани по 20 години от някои медии преди краха им. Няма общ дигитален архив на печатните медии, а онлайн статии се появяват и изчезват почти мигновено, без никой да носи отговорност“, пише авторът Гоце Тръпковски.
Репортерът ветеран Борис Георгиевски даже коментира, че е по-лесно да намериш информация за събитията по македонските земи от 1890 г. (чрез простиращия се и до още по-ранни години архив на „Ню Йорк Таймс“), отколкото от периода от 2000 г. до 2010 г., та даже и в наши дни: „Водим спорове със съседите си за събития от преди повече от 100 години, а, в същото време трием най-новата си история“.
