Свиканата днес в Париж конференция, посветена на сигурността в Ирак, ще се опита да разпредели ролите на различните страни в международната коалиция срещу групировката "Ислямска държава", предаде агенция "Франс прес".

Целта на форума е да координира усилията за противодействие на групировката и да блокира финансирането ѝ, да помогне на Ирак във формирането на новото правителство и да ускори предоставянето на хуманитарна помощ за населението в размирни региони.

Държави от цял свят заявиха готовност за участие в международната коалиция срещу екстремистите, обявиха представители на Съединените щати. На война с терористите в Ирак са готови да отидат дори Австралия, Нова Зеландия, Япония и Корея.

Австралийците дори обещаха да участват с пехота. 600 бойци ще бъдат пратени в Обединените арабски емирства. Всякакъв вид военна намеса обаче трябва да получи одобрението на иракските власти. А те искат бърза и ефективна въздушна кампания

В същото време близки на поредния екзекутиран заложник - Дейвид Хейнс, призоваха световната общност да не се настройва срещу исляма. „Мюсюлманската вяра не бива да се обвинява за възхода на „Ислямска държава”. Хората с близкоизточен произход също нямат вина. Просто идеята за пълен контрол и терор над хората привлича широки маси от личности, отхвърлени от обществото”, каза братът на екзекутирания британски заложник Майкъл.

В петък френският президент Франсоа Оланд пътува до Ирак, за да подготви срещата и да предложи подкрепа на местните лидери. Така той стана първият западен държавен глава, посетил Ирак, след като радикалната сунитска групировка "Ислямска държава" успя да завладее големи територии в страната това лято.

Във форума ще бъдат представени около 20 държави, повечето на министерско равнище. Конференция дава възможност на всяка страна да уточни какво може или иска да направи, посочи дипломатически източник, подчертавайки, че не всички взети на срещата решения ще станат обществено достояние. "Няма да бъде съобщено кой ще нанася удари, къде и в какъв момент", отбеляза той.

Въпроси без отговор

В навечерието на конференцията много важни въпроси останаха без отговор. Сред тях - каква ще е позицията на Русия, с която Западът влоши отношенията си заради Украйна. Не е ясно също какво поведение да се възприеме към Иран - ключов регионален фактор, чието участие в иракската и сирийската криза го правят едновременно съдник и страна.

Френският външен министър Лоран Фабиюс иска Техеран, чийто шиитски режим подкрепя Багдад срещу сунитските джихадисти от "Ислямска държава", да участва в конференцията. Американският му колега Джон Кери обаче е против.

Иранският заместник-министър на външните работи Хосейн Амир Абдолахиан, на свой ред, заяви в събота, че "участието в показна и избирателна в борбата срещу тероризма конференция" не интересува Техеран. "Това, което интересува Иран е реалната, а не избирателна борба срещу тероризма. Ние ще продължим енергично да подкрепяме Ирак и Сирия в борбата им срещу тероризма", добави той.

Друг съществен въпрос е каква да е ролята на всяка от страните, чиито интереси в някои случаи са доста различни и които по-малко или повече са изложени на заплахата "Ислямска държава". Особено внимание привлича в това отношение Турция - съюзник в НАТО, съседка на Сирия и Ирак, страна, на чиято територия е разположена ключова военновъздушна база, от която американците могат да атакуват джихадистите в Ирак.

"Ислямска държава" държи 46 турски граждани за заложници в иракския град Мосул, Турция е приела над един милион сирийски бежанци, но до момента Анкара отказва всякакво активно участие във военни операции.