Повече от 20 години след военния конфликт в бивша Югославия, Босна и Херцеговина продължава да е родина на хора от три етнически групи. Жителите на един от най-засегнатите от сраженията градове в страната - Мостар, са истински пример за това как културните и религиозни различия могат да бъдат преодолени в името на мира и обединението.
Стари Мост. От построяването си през 1557 година, внушителното съоръжение е символ на мирното съжителство на мюсюлмани и християни в Мостар. До 1992 г., когато съжителството е нарушено с началото на етническата война. Денят е 9 ноември 1993 г. Хърватската армия изстрелва 60 снаряда в основите на моста и го потапя в река Неретва.
11 години по-късно, Стари Мост е възстановен. А с това и надеждата за ново обединение, каквото според преживелия ужаса на войната художник Бакам Дженад вече е постигнато: „Хората тук сме различни по етнос и религия, но нямаме избор. Градът е един и ние всички трябва да намерим начин да живеем в него заедно."
Сега в Босна и Херцеговина преобладават бошняците мюсюлмани - близо 2 милиона. В Мостар обаче те са малцинство, в сравнение с хърватите католици, които съставят повече от половината от 120-хилядното население.
И за християни, и за мюсюлмани, войната е недоразумение. „90% от хората тук не харесват разделението. То е политическо, и не е плод на неразбирателство между нас хората. Спомените от войната са болест за сърцата и душите ни.", казва Дженад.
22 години след войната Мостар е сред най-проспериращите градове. Туристите тук на година достигат един милион.
