Когато в сегашните условия има противопоставяне Вашингтон - Пекин, а Вашингтон остави вакуум, Пекин го запълва моментално. Това коментира във връзка със ставащото в Афганистан водещият на „120 минути“ Светослав Иванов, който от години следи процесите в Близкия Изток.

Според него светът днес много се е променил в сравнение с времената, когато талибаните за първи път взеха властта в Кабул. Затова и както в Афганистан, така и навън в момента има изчакване за това какви ще са следващите действия на групировката.

По думите му западните сили са извършили "предателство" спрямо много местни хора, които са работили с тях през годините, а сега са били изоставени при мащабното изтегляне от страната.

Четете още в интервюто:

- Защо най-мощната армия в света не можа за 20 години да победи едно в крайна сметка партизанско движение като талибаните?

Защото победата в Афганистан никога не е била обект на военна стратегия. Ако погледнете страната от птичи поглед, веднага ще ви стане ясно, че този насечен релеф, отдалечеността на провинциите и населените места, невъзможността за придвижване по земя, прави територията абсолютно недостъпна в нейната цялост. Планински терен, разделящ 34 провинции, върху които живеят 20 етнически групи, говорещи 15 езика. Хора, които не са виждали друго, освен война.

Това не беше военна кампания в рамките на сблъсък на армии, а много сложен процес на продължителна битка, която никоя външна сила не е успявала да спечели. Нито американците, нито руснаците, нито британците, ако се върнем и по-назад, към Англо-афганските войни, които са три.

Има една много известна картина, нарисувана от лейди Бътлър, която много точно описва разбиването на британците – „Останки от армия”. На нея е изобразен лекарят на 16-хилядната британска армия, който е единственият оцелял от битката за Кабул през 1842 г. Картината показва момента, в който той се приближава към британската база в Джалалабад. На въпроса: - Къде е армията? Той отговаря: - "Аз съм армията”.

Снимка: Личен архив

За 10 години Съветският съюз изпрати в Афганистан 3 милиона момчета. 800 000 участваха в реални бойни действия. 200 хиляди са загинали и ранени, още 200 000 се разболяват от инфекциозни заболявания. Безследно изчезналите са неизвестен брой.

 САЩ и НАТО изгубиха 3500 войници, но към това число можем да добавим и 70 000 военни от афганистанската армия. На този фон 5 милиона афганистанци са напуснали домовете си.

- Какви прилики виждаш със събитията от 1994 г. – 1996 г. и какво е различното този път? Ще видим ли отново обесен бивш президент на улицата?

- Не мисля. Светът е много различен.  По време на войната със Съветския съюз един от основните пропагандни стълбове на запада беше, че е застрашен не Афганистан, а исляма като цяло. Това привлече в страната всякакви радикални елементи, не случайно Осамма Бен Ладен създаде „Базата”, както се превежда „Ал Кайда” и се установи в страната през 1997 г. като гост на режима на талибаните.

Зараждането на талибанското движение е пряко свързано с хаоса, причинен от съветското нахлуване и започналата гражданска война след това между лидерите на съпротивата, които разкъсаха страната си, въоръжени с американски оръжия и пари от чужбина. През 90-те талибаните наследиха този арсенал в един затворен свят, в който събитията в тази страна изглеждаха далечни за голяма част от човечеството. Te бяха подпомогнати основно от външни фактори.

Днес е по-различно. Не трябва да забравяме, че талибаните взеха властта в резултат на преговори, които ги легитимираха и официално ги поставиха на картата – от терористичен субект, те бяха признати за политически играч. Това автоматично ги превърна във враг на „Ислямска държава”, които отстояват тезата, че „победата на исляма не преминава през катарските хотели или посолствата на Русия, Китай и Иран”.

Тук са визирани преговорите в Доха, Катар, който се водеха с години, видяхме делегации на талибаните на официални визити в Москва, Пекин, Техеран… Чухме изказването на Байдън, че „светът трябва да се научи да живее с талибаните”. Всичко това дава коренно различен контекст на представата им за властта и управлението на държавата. Светът трябва да наблюдава много сериозно случващото се в Афганистан, защото през 2021-ва не трябва да допускаме това, което се случваше през 90-те. Мисля, че самите талибани също са наясно с това.

- Какво се променя за обикновените хора в Афганистан с идването на талибаните?

Всички видяхме кадрите на бягащи хора, без път и без посока. Гонещи самолетите по пистата на летището в Кабул. Тогава споделих с приятелите си във "Фейсбук", че тези хора заслужават нашето чисто човешко състрадание. Защото бягството без посока е най-трагичната съдба.

Доколкото ми разказват мои приятели в Кабул, в момента всички изчакват, за да видят как талибаните ще се отнесат към формите на протести в страната. Това ще е много показателно за бъдещето на Афганистан и ще реши определи до голяма степен дали ще се увеличи бежанския натиск към Европа.

Много местни хора, които помагаха на чуждестранните сили бяха изоставени, което е нечестно и много тъжно. Това е предателство. Но голямата политика никога не е била честна.

Когато отидох в Афганистан преди 10 години с американската армия, беше много по-различно. Тогава имах възможността да присъствам на среща със старейшините на двете големи племена в Кандахар, родната провинция на талибаните – Нурзай и Ашакзай.

Снимка: Личен архив

Тогава си дадох сметка, че чуждестранните войски се стремят да си купят спокойствие срещу постепенно изграждане на финансова зависимост към чужденците. Логиката беше – „бъдете добри момчета, защото животът е много повече от войни и битки”. Тази тактика обаче беше използвана и от талибаните за привличане на нови членове в редиците си.

- Талибаните се опитват да представят себе си в по-умерена светлина. До каква степен можем да вярваме на техните думи?

Аз не бях изненадан, че те приеха поканата за интервю с европейския медия, каквато е bTV. Но ние не можем да вярваме на думи, а само на дела. В неделя зрителите ни ще видят с как те отговарят на въпросите за бъдещето на жените в афганистанското общество и как виждат съдбата на хората, които Европа ще върне обратно в Афганистан. Тези въпроси са ключови. Но по-важни са делата след това.

- Как се говори с човек от редиците на талибаните? Как възприемат себе си сега, когато може да се каже, че имат всичката власт?

- Преди няколко седмици талибаните сформираха комисия за връзки с медиите. Тя има няколко члена. Именно част от тази комисия е и моят събеседник Джавад Заргар. Имам добри приятели в Кабул, който успяха да предадат писмото ми, за да може те да погледнат сериозно на него.  Но в тази ситуация да стигнеш до тях е по-лесно от преди години. Просто ситуацията е такава.

- Това, което за едни е конфликт, за други е трагедия, а за трети е бизнес. Кои са големите печеливши от пренареждането в Афганистан?

Американците си тръгнаха, завъртя се един исторически цикъл, тръгват си така, както и дойдоха. Идват китайците, може би, защото става дума и за бизнес. Когато в сегашните условия има противопоставяне Вашингтон - Пекин, а Вашингтон остави вакуум, Пекин го запълва моментално.

И този вакуум ще се изразява в икономически отношения, в строителство, добив на полезни изкопаеми. Със сигурност ще има големи проекти, които ще бъдат построени от китайски компании. Тук вероятно ще наблюдаваме много сериозна активизация, което допълнително ще играе ролята на стабилизиращ фактор. Защото няма как да се правят пари на турбулентно място.  

- Милиони хора избягаха от Афганистан през последните десетилетия. Има ли начин да предотвратим поредната бежанска вълна сега?

Хората, където и да се намират по света искат да живеят в мир и сигурност. Ако ги няма, няма как да я предотвратим. Но и този въпрос е свързан с по-голямата картина. Рязко ще нарасне ролята на Иран като съсед на Афганистан, с който дели 900 км. граница и е дом на стотици хиляди афганистански бежанци от десетилетия.

Ще нарасне ролята на Турция, като съсед на Иран и държава, която ще поеме потенциален нов миграционен натиск по границата си с Иран. Ще наблюдаваме опити за сделки с човешки съдби, които ще бъдат използвани като инструмент за натиск в различни формати на преговори на най-високо ниво. Европа също ще бъде принудена да се включи в тази стратегическа и сложна игра.

Въпросите зададе Явор Николов