Въоръжени мъже, заснети на фона на скалиста земя и порутени малки селца – или са добре екипирани чужди войници, или са брадати местни бойци с традиционни местни дрехи и закърпени автомати „Калашников“ в ръце. Това е картината от международния телевизионен обмен, с която вече три поколения у нас свързват Афганистан.
Корава земя; „гробище на империи“; място, което никога няма да бъде част от цивилизацията – коментаторите също представят доста еднопланово страната, която през последните седмици е отново на екрана. С евакуацията на западните граждани от Кабул, с връщането на талибаните на власт, а и с 20-тата годишнина от атентатите в САЩ, които бяха катализатор на последния опит на външни сили да наложат властта си над Афганистан темата придоби актуалност.
Всичко става по-разбираемо с малко контекст. Ще отговорим по-долу на някои от основните въпроси.
Къде е Афганистан?
Говорим за държава на кръстопътя между Централна и Южна Азия. Разположена в предимно планински райони между Пакистан, Иран, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан и даже Китай, тя е на стратегическо място, оценявано още преди хиляди години. От тук в древността тръгват няколко империи, минава и Пътят на коприната.
Именно мощните съседи на Афганистан имат огромно влияние върху процесите в страната, особено през последните години. Територията на Пакистан е използвана от различни групировки за изграждане на бази и тренировъчни лагери още от 80-те години, а днес някои фракции директно обвиняват правителството в Исламабад, че помага на талибаните да установят властта си.
Иран има определена външнополитическа роля в региона, а Китай се опитва да навлезе в страната заради ценните природни богатства, желанието да разшири сферата си на влияние и възможностите да участва във възстановяването ѝ.
Кой живее в Афганистан?
Една от причините мирът в страната да е трудно постижим е свързан с много сложния етнически баланс. На едно място живеят етнически пущуни, таджики, хазари, узбеки и ред други народи. Те имат сериозни културни и религиозни различия.
В Афганистан са много разпространени различните кланови и племенни съюзи, като на практика те са паралелни на държавните структури и много често са значително по-добре организирани.
Опитите по време на съветското и после на американското военно присъствие поне силите за сигурност и армията да имат по-традиционна структура претърпяха неуспех, като и в двата случая се стигна до организационен крах при среща с по-мотивираните ислямски бойци. Ненадеждността на силовите структури и корумпираната бюрокрация са сред причините хората особено в по-малките градове и селата всъщност да са склонни да подкрепят някой като талибаните, който идва с обещанието за ред.
Кога империите се провалиха в Афганистан?
Модерната история на страната започва през XVIII век. През десетилетия на войни, за надмощие спорят перси, руснаци и британци.
След поражението на последните през 1919 г. в Афганистан се установява монархия, която просъществува до 1973 г., когато е премахната с безкръвен преврат. Държавата през цялото това време се модернизира, изграждат се училища, индустрия, инфраструктура. Като цяло, говорим за една по-скоро светска страна, която е по-развита от доста от съседите си.
През 1978 г. нов преврат прави Афганистан социалистическа република, но и води до гражданската война, която предопределя всички останали събития в страната до днес. От едната страна е правителството, подпомагано с десетки хиляди военни и огромно количество бойна техника от СССР. От другата – партизаните муджахидини, обучавани от пакистански и американски инструктори и въоръжавани отвън.
Съветският съюз затъва в конфликта и дава огромни жертви, преди да се изтегли на 15 февруари 1989 г. Загиналите афганистанци са до 2 млн. души.
Опитите на муджахидините да управляват заедно се провалят и избухва нова гражданска война. Така през септември 1994 г. се появяват талибаните – ислямски бойци, които приемат най-крайните форми на Шариата и мюсюлманските догми. Високият им боен дух и външната подкрепа им помагат през 1996 г. да превземат Кабул.
Следват брутални репресии, а целият свят осъжда действията им, след като политикът ветеран Мохамед Наджибула е зверски убит и тялото му е оставено за назидание обесено на светофар.
През следващите години Афганистан се изолира от света, като приема на своя територия различни религиозни екстремисти, сред които Осама бин-Ладен и „ал-Кайда“. Той и групировката са основните заподозрени за атентатите в САЩ от 11 септември 2001 г. След като талибаните не го предават на САЩ, следва военна операция, която позволява на опозицията да си върне властта.
Талибаните са изтласкани, но никога не биват окончателно победени. Така следват близо 20 години на чуждестранно военно присъствие, терористични актове с хиляди жертви (предимно цивилни) и слаба централна власт, която така и не успява да отговори на очакванията на хората за мир и спокойствие.
Военното изтегляне на САЩ е тема на поне 10 години. Няколко президенти във Вашингтон твърдят, че тази война вече не е американска война и войниците трябва да си тръгнат. Джо Байдън беше този, който в крайна сметка изпълни заявката на предшествениците си.
Какво толкова има в Афганистан?
Интересът на толкова много силни държави не е случаен. Афганистан има доказани залежи на нефт, газ, уран, литий, въглища, желязна руда, злато, различни редки земни елементи, скъпоценни и полускъпоценни камъни.
Според експертни оценки под изключително бедната планинска страна има находища за поне 1 трилион долара и разработването им би повишило жизнения стандарт на страната и би позволило тя да обезпечава сигурността си без чужда помощ.
Тези природни ресурси са апетитни както за другите държави, така и за различни племена и групировки, които се борят за контрола над различни региони.
Освен това Афганистан е водещ нелегален производител на опиумен мак. Той е основна суровина за изготвянето на хероин – най-тежкият и най-пристрастяващ масов наркотик. Дрогата е индустрия за милиарди и е важен елемент от финансирането на терористичните организации.
Опитите на американците и на поддържаното от тях правителство в Кабул да се справи с маковите плантации удариха на камък.
Как ще ни се отрази ставащото в Афганистан?
На пръв поглед тази държава е изключително далеч. За да стигне човек от нея до България, трябва да прекоси огромните Иран и Турция. Въпреки това нестабилността в Афганистан ни засяга – включително защото хора всекидневно прекосяват Иран и Турция, за да стигнат до България.
Милиони са емигрирали от началото на 80-те години до днес. Много от тях тръгват към Европа, а някои от основните пътища на мигрантите минават именно през България. Затова и не е изненада, че в повечето случаи, в които се пресичат канали за трафик на хора на наша територия, сред заловените има и афганистанци.
Трагедиите на бягащите от войната семейства са един от сюжетите, другите са тези на икономическите мигранти, тръгнали в търсене на по-добър живот и на терористите, които използват случая, за да пътуват по-лесно в държави, чиято култура искат да унищожат.
Именно превръщането на Афганистан в място, където всеки екстремист е добре дошъл, е сред големите рискове за целия развит свят.
Защо този път може да е различно?
Минали са цели 25 години от предходната победа на талибаните в Афганистан. Повечето от бойците, които развяха знамето им над Кабул, даже не са били родени по време на тези събития. За това поколение време много неща са се променили.
Арабската пролет показа, че милиони млади хора от развиващите се страни (колкото и консервативни да са някои от тях) искат да имат досег със света и технологиите им го позволяват. Вече не можеш да скриеш една цяла държава от ставащото навън.
В същото време „Ислямска държава“ показа нагледно как съвременните социални и медийни платформи могат да се превърнат в оръжие на още по-човеконенавистна идеология, злоупотребяваща с името на исляма.
Именно зверствата на ИДИЛ втрещиха света до степен „халифатът“ ѝ за броени месеци да се окаже на ръба на пълното изчезване. Жестокостта на джихадистите потресе и тези, чиито сърца би трябвало да спечели.
Вероятно затова и самите талибани днес се опитват да представят себе си като по-умерени ислямски бойци, които този път ще зачитат правата на гражданите и ще оставят кървавите репресии в миналото. Даже и това да стане, имат още доста работа.
Атентатът на кабулското летище (извършен именно от местен клон на „Ислямска държава“) показа на талибаните нагледно с какви предизвикателства ще се сблъскат, ако искат да държат властта в Афганистан. Със сложно организирани и силно фанатизирани групировки никой не може да се справи сам и не е случайно, че вече в Кабул говорят за подкрепа от други държави в сферата на сигурността – например, Турция.
Преговорите със сигурност ще засегнат други теми, а вероятно – и други държави. Даже няма да е голяма изненада, тъй като всъщност от поне 5 години под една или друга форма талибаните участват в диалог, включително – и със Запада.
Трудно е да се очаква, че талибаните ще донесат дълго чаканата стабилност в Афганистан, но от техните водачи наистина зависи дали ще направят стъпките към това, което скоро само старците ще помнят – траен мир по тази важна и изстрадала планинска земя.
В неделя в "120 минути" ще чуете и други важни отговори - за първи път в българския телевизионен ефир ще говори един от членовете на медийната комисия на талибаните. Гледайте ексклузивното интервю на Светослав Иванов!
-
Светът 2 мин.Властите в Афганистан ще изкоренят 15 000 хектара опиумни растения -
Светът 1 мин.ЕС се готви за нова бежанска вълна от Афганистан -
Светът 1 мин.САЩ допуснаха възможност за сътрудничество с талибаните срещу "Ислямска държава" -
Светът 1 мин.Афганистан има ново правителство -
България 2 мин.Талибаните говорят ексклузивно в „120 минути" на старта на сезона
-
Светът 2 мин.Властите в Афганистан ще изкоренят 15 000 хектара опиумни растения -
Светът 1 мин.ЕС се готви за нова бежанска вълна от Афганистан -
Светът 1 мин.САЩ допуснаха възможност за сътрудничество с талибаните срещу "Ислямска държава" -
Светът 1 мин.Афганистан има ново правителство -
България 2 мин.Талибаните говорят ексклузивно в „120 минути" на старта на сезона
