ЕС никога няма да се съгласи за разрешаване на кипърския въпрос чрез формирането на две отделни държави. Придържаме се твръдо към това мнение. Това заяви на пресконференция в Никозия председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, предаде ТАСС.

Тя допълни, че ЕС говори с един глас за конфликта, който се проточва от десетилетия и е ключово препятствие в амбициите на Турция за присъединяване към Съюза.

Как започва конфликта в Кипър?

Всичко започва през 1960 г., когато страната получава своята независимост от Великобритания в резултат на споразумение за поделяне на властта между кипърските гърци и кипърските турци. Т.нар. „Договор за гаранция“, подписан между Кипър, Гърция, Турция и Обединеното кралство забранява на Кипър да участва в политически или икономически съюз с която и да е друга държава.

„Гаранти“ за поддържането на суверенитета, териториалната цялост и независимост на Кипър са Великобритания, Турция и Гърция.

На теория всичко това звучи много добре и двата народа, населяващи острова, трябва да живеят мирно и да си помагат, но малко след парафирането на документа избухват първите противоречия между гръцката и турската общности при опита да се създаде правителство през 1963 г., в което северното и южното население да споделят властта.

Мечтите се сгромолясват и се превръщат в гражданска война, водеща до т.нар. „Кървава Коледа“, по време на която близо 25 000 кипърски турци са прогонени в анклави. Нововъзникналото напрежение води до изпращането на мироопазваща мисия на ООН на острова, която действа и до днес.

Официално Кипър е разделен с буферната „Зелена линия“, пресичаща столицата Никозия, от 1974 г. Тогава първо военният режим в Атина решава да започне курс на обединение с Кипър и насърчава силнопрогръцка власт в страната, а след това Анкара нахлува и завзема северната част на острова, припомня „Гардиън”.

Чрез присъствието на мироопазващите сили на ООН, както и с разполагането на турски военен контингент в Северен Кипър, въоръжените сблъсъци между двете общности са прекратени, но не и решени окончателно.

На 15 ноември 1983 г. кипърските турци едностранно обявяват независимостта на Севернокипърската турска република – акт, който не е приет от Съвета за сигурност на ООН, до момента Северен Кипър е признат единствено от Турция. На този фон Република Кипър, съставяна от предимно етнически гръцко население, е международно призната и е държава членка на ЕС.

От тогава насам усилията, ръководени от ООН, не успяха да обединят острова.

На кръстопът

Настоящият застой е пропит с разногласия относно формата, която обединението може да приеме, а именно две независими държави, за което се застъпва новото правителство на Северен Кипър или федерация – идея, подкрепяна от Република Кипър.

Преговорите в Женева по-рано тази година също приключиха неубедително.

През 2018 г. на хоризонта на остров Кипър изгря нов спор, свързан с богатите на природен газ води около острова. Напрежението е свързано с изключителната икономическа зона  на Република Кипър, в партньорство с Гърция и Египет в Източното Средиземноморие.

По въпроса за разногласията между Турция, Гърция и Кипър за експлоатацията на залежите във водите около острова, председателят на ЕК посочи, че ако Анкара желае да има добри отношения с Брюксел, трябва да изгражда съответните добри отношения и със страните-съседки на Турция, които членуват в Съюза.