За пореден път конфликтът в Кипър не намери своето решение. Тридневните разговори между лидерите на кипърските гърци и кипърските турци, провели се между 27-29 април в Женева, не доведоха до достатъчно общи позиции за подновяване на официалните преговори за уреждане на полемичния въпрос за обединение на етническия разделения остров.
В срещата, организирана от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, се включиха и външните министри на „гарантите“ на Кипър – Гърция и Турция, както и бившият колониален владетел Великобритания, отбелязва „Ал Джазира“.
Почти половин век след частичната турска окупация, островът остава обхванат от напрежение. Той се превърна в пресечна точка между политическото влияние на Атина и Анкара, интересите на Реджеп Ердоган за добив на природен газ и нефт и втория мандат на Антонио Гутериш в ООН.
Дипломатическото гробище
Кипър е обект на най-дълго продължаващата мироопазваща мисия в историята на ООН. Островът се е превърнал в истинско дипломатическото гробище, което осуетява плановете на редица медиатори. Заради своята сложност и продължителност, конфликтът често е сравняван с този между Израел и Палестина, пише в обширен материал по темата „Ню Йорк Таймс”.
Всичко започва през 1960 г., когато страната получава своята независимост от Великобритания в резултат на споразумение за поделяне на властта между кипърските гърци и кипърските турци. Т.нар. „Договор за гаранция“, подписан между Кипър, Гърция, Турция и Обединеното кралство забранява на Кипър да участва в политически или икономически съюз с която и да е друга държава.
„Гаранти“ за поддържането на суверенитета, териториалната цялост и независимост на Кипър са Великобритания, Турция и Гърция.
На теория всичко това звучи много добре и двата народа, населяващи острова, трябва да живеят мирно и да си помагат, но малко след парафирането на документа избухват първите противоречия между гръцката и турската общности при опита да се създаде правителство през 1963 г., в което северното и южното население да споделят властта.
Мечтите се сгромолясват и се превръщат в гражданска война, водеща до т.нар. „Кървава Коледа“, по време на която близо 25 000 кипърски турци са прогонени в анклави. Нововъзникналото напрежение води до изпращането на мироопазваща мисия на ООН на острова, която действа и до днес.
Официално Кипър е разделен с буферната „Зелена линия“, пресичаща столицата Никозия, от 1974 г. Тогава първо военният режим в Атина решава да започне курс на обединение с Кипър и насърчава силнопрогръцка власт в страната, а след това Анкара нахлува и завзема северната част на острова, припомня „Гардиън”.
Чрез присъствието на мироопазващите сили на ООН, както и с разполагането на турски военен контингент в Северен Кипър, въоръжените сблъсъци между двете общности са прекратени, но не и решени окончателно.
На 15 ноември 1983 г. кипърските турци едностранно обявяват независимостта на Севернокипърската турска република – акт, който не е приет от Съвета за сигурност на ООН, до момента Северен Кипър е признат единствено от Турция. На този фон Република Кипър, съставяна от предимно етнически гръцко население, е международно призната и е държава членка на ЕС.
Планът „Анан” – първият блян на ООН
Глътка въздух за решаване на кипърския конфликт през 2004 г. е Генералният секретар на ООН Кофи Анан. Според плана „Анан” Кипър трябва да се превърне във федеративна република, съставена от гръцка част (която да обхване 72 % от острова) и северна турска част.
Планът обаче би влязъл в сила само ако бъде приет от двете общности в едновременно проведени референдуми. Около 65 % от кипърскитe турци гласуват „за”, но 76 % от кипърските гърци гласуват „против” заради което той не влиза в сила, отбелязва „Политико”.
Преговорите от Кранс Монтана не водят до желаните последици
През 2017 г. настоящият Главен секретар на ООН Антонио Гутериш съставя план от шест точки (територия, политическо равенство, собственост, равноправно третиране на турските граждани, сигурност и гаранции) за решаване на конфликта в Кипър. Той се фокусира върху сигурността, ролята на страните – „гаранти“, въпросите, териториалните въпроси, равното третиране и разделението на властите. През юни-юли същата година се провеждат преговори в планинския курорт Кранс Монтана, Швейцария.
Макар че двете страни до голяма степен са преодолели различията си по пет от шестте точки от плана, те не успяват да постигнат съгласие по въпросите за сигурността и ролята на гарантите. Кипърските гърци подкрепят идеята за премахване на страните – „гаранти“ и войскитe, но Турция не изглежда готова да приеме дори и минимално оттегляне на военни сили. Според нея ЕС не може да бъде медиатор, тъй като не е безпристрастен, защото Гърция и Република Кипър членуват в него и така преговорите не водят до успех.
Основен пробем на острова остава и различният стандарт на живот в двете части. Обезценяването на турската лира и по-високите заплати в южната част карат все повече кипърски турци да търсят работа в Република Кипър. В същото време кипърските гърци на тълпи пресичат контролно-пропускателните пунктове, за да заредят автомобилите си с по-евтин бензин в северната част на страната, съобщават медиите на острова.
Критичната точка – полезните изкопаеми в кипърските води
През 2018 г. на хоризонта на Кипър изгря нов спор, свързан с богатите на природен газ води около острова. Напрежението е свързано с изключителната икономическа зона на Република Кипър, в партньорство с Гърция и Египет в Източното Средиземноморие.
Стълкновението възниква след изказване на външния министър на Турция Мевлют Чавушоглу, с което се отхвърля споразумението за демаркация на морската граница между Кипър и Египет от 2003 г. и се обявява намерението на турското правителство да извърши проучвания за газ в региона. Малко след това турските военноморски сили блокират сондажен кораб на италианската петролна компания „Ени“, лицензирана от правителството на Република Кипър да проучва газови запаси край острова, отбелязва „Ройтерс“.
Чавушоглу заявява в интервюто си за гръцкия вестник „Катимерини“, че кипърските турци имат "неоспорими права" върху кипърската изключителна икономическа зона. Египетското външно министерство реагира, като предупреждава Турция да не оспорва споразумението от 2013 г. и египетските икономически интереси в региона, като добавя, че всеки опит за това ще бъде конфронтиран. Представители на кипърското правителство подчертават, че всички бъдещи ползи са за всички кипърци, включително кипърските турци, но само след цялостно уреждане на кипърския въпрос.
През ноември 2018 г. партньорството на Република Кипър и американската компания „ЕксънМобил“ успешно започва да извършва проучвания за въглеводороди, ескортирани от кораби на американските военноморски сили, пише списание „Форбс“.
Година по-късно Европейският съвет приема рамка за ограничителни мерки, които биха могли да бъдат насочени към физически лица или образувания, участващи в дейности по сондиране за въглеводороди в спорните райони на Източното Средиземноморие. В отговор Турция заявява, че упражнява суверенен контрол върху съответната част от морското дъно и че въпросните нефт и газ се намират в нейния континентален шелф.
През май 2019 г. Турция разрешава на плавателен съд да започне сондажни операции в район западно от острова, за който Република Кипър предявява претенции, а загрижеността за морския спор между двете държави кара Генералния секретар на ООН да се включи отново в усилията за постигане на споразумение между тях.
Преговорите в Женева – поредно разочарование
"Истината е, че в края на нашите усилия все още не сме намерили достатъчно общи позиции, за да можем да възобновим официалните преговори", заяви на пресконференция генералният секретар на ООН Антонио Гутериш след поредните неуспешни срещи за решаване на кипърския въпрос, предаде „Ройтерс“.
Той обаче добави, че "няма да се откаже" и че страните са се договорили да проведат още една среща, целяща намирането на общи позиции "в близко бъдеще".
Очакванията за напредък по време на срещата на върха тази седмица така или иначе бяха малки. След избирането за президент на противника на обединението Ерсин Татар миналата година кипърското турско правителство и неговите съюзници в Анкара засилиха призивите за решение с две държави, докато Република Кипър и Гърция продължават да подкрепят обединението.
Татар заяви, че няма смисъл да се водят официални преговори без признаването на Севернокипърската турска република като държава, докато кипърският президент Никос Анастасиадис пък обясни, че това предложение никога няма да бъде прието. Сделката за две държави би означавала признаване на Севернокипърската турска република, което според кипърските гърци, които номинално управляват целия остров, е изключено.
Турция е категорична, че иска да запази силите си на място и Договорът за гаранция непокътнат, но благодарение на военното си присъствие и други неотдавнашни събития някои наблюдатели смятат, че сега именно тя държи ключа към подреждането на пъзела.
