За пореден път конфликтът в Кипър не намери своето решение. Тридневните разговори между лидерите на кипърските гърци и кипърските турци, провели се между 27-29 април в Женева, не доведоха до достатъчно общи позиции за подновяване на официалните преговори за уреждане на полемичния въпрос за обединение на етническия разделения остров.
В срещата, организирана от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, се включиха и външните министри на „гарантите“ на Кипър – Гърция и Турция, както и бившият колониален владетел Великобритания, отбелязва „Ал Джазира“.
Почти половин век след частичната турска окупация, островът остава обхванат от напрежение. Той се превърна в пресечна точка между политическото влияние на Атина и Анкара, интересите на Реджеп Ердоган за добив на природен газ и нефт и втория мандат на Антонио Гутериш в ООН.
Дипломатическото гробище
Кипър е обект на най-дълго продължаващата мироопазваща мисия в историята на ООН. Островът се е превърнал в истинско дипломатическото гробище, което осуетява плановете на редица медиатори. Заради своята сложност и продължителност, конфликтът често е сравняван с този между Израел и Палестина, пише в обширен материал по темата „Ню Йорк Таймс”.
Всичко започва през 1960 г., когато страната получава своята независимост от Великобритания в резултат на споразумение за поделяне на властта между кипърските гърци и кипърските турци. Т.нар. „Договор за гаранция“, подписан между Кипър, Гърция, Турция и Обединеното кралство забранява на Кипър да участва в политически или икономически съюз с която и да е друга държава.
„Гаранти“ за поддържането на суверенитета, териториалната цялост и независимост на Кипър са Великобритания, Турция и Гърция.
На теория всичко това звучи много добре и двата народа, населяващи острова, трябва да живеят мирно и да си помагат, но малко след парафирането на документа избухват първите противоречия между гръцката и турската общности при опита да се създаде правителство през 1963 г., в което северното и южното население да споделят властта.
Мечтите се сгромолясват и се превръщат в гражданска война, водеща до т.нар. „Кървава Коледа“, по време на която близо 25 000 кипърски турци са прогонени в анклави. Нововъзникналото напрежение води до изпращането на мироопазваща мисия на ООН на острова, която действа и до днес.
Официално Кипър е разделен с буферната „Зелена линия“, пресичаща столицата Никозия, от 1974 г. Тогава първо военният режим в Атина решава да започне курс на обединение с Кипър и насърчава силнопрогръцка власт в страната, а след това Анкара нахлува и завзема северната част на острова, припомня „Гардиън”.
Чрез присъствието на мироопазващите сили на ООН, както и с разполагането на турски военен контингент в Северен Кипър, въоръжените сблъсъци между двете общности са прекратени, но не и решени окончателно.
На 15 ноември 1983 г. кипърските турци едностранно обявяват независимостта на Севернокипърската турска република – акт, който не е приет от Съвета за сигурност на ООН, до момента Северен Кипър е признат единствено от Турция. На този фон Република Кипър, съставяна от предимно етнически гръцко население, е международно призната и е държава членка на ЕС.
Планът „Анан” – първият блян на ООН
Глътка въздух за решаване на кипърския конфликт през 2004 г. е Генералният секретар на ООН Кофи Анан. Според плана „Анан” Кипър трябва да се превърне във федеративна република, съставена от гръцка част (която да обхване 72 % от острова) и северна турска част.
Планът обаче би влязъл в сила само ако бъде приет от двете общности в едновременно проведени референдуми. Около 65 % от кипърскитe турци гласуват „за”, но 76 % от кипърските гърци гласуват „против” заради което той не влиза в сила, отбелязва „Политико”.
