Учени твърдят, че вече имат по-добра представа къде и кога точно е започнало топенето на Антарктика. Те проследяват променящите се форми на неравностите по ледената повърхност, които маркират местата, където ледниците са закотвени.
Преди половин век малко от тези „закрепващи точки“ са показвали голяма промяна. От 2000 г. насам обаче размерът на повече от една трета от тях е намалял, което подчертава ускорението на топенето.
В изследването учените от Единбургския университет се фокусират върху ледените шелфове, които ограждат 75% от бреговата линия на Антарктика.
Шелфовете представляват плаващи фронтове на ледници, които са изтласкани в околния океан.
Много от тях, особено в западната част на континента, са атакувани от топлите води и в резултат на това изтъняват.
Това е лоша новина, защото те се смятат за ключов спирачен механизъм, който забавя движението на леда от континента.
На места, където морското дъно е плитко - например там, където има подводен хълм, шелфовете могат да се застопорят, задържайки леда от ледника в задната си част.
Точките на закрепване са доста очевидни за преминаващ спътник, тъй като образуват буца на повърхността на шелфа, където течащият лед е трябвало да се движи над тях.
Екипът на Единбургския университет анализира как тези буци са променяли формата си във времето. Д-р Бърти Майлс анализира какво се е случило на повърхността на леда през три периода - от 1973 до 1989 г., от 1990 до 2000 г. и от 2000 до 2022 г.
Идеята е да се види дали неравностите са станали по-малки, което би означавало, че шелфовете изтъняват, че се топят и че спирачната им сила става все по-слаба.
В началния период само 15% от точките за закрепване намаляват по размер. През 90-те години делът им се увеличава на 25%. Той продължава да расте и през последния период 37% от неравностите в точката на закрепване намаляват.
„Това, което трябва да запомните, е, че след като шелфовият лед загуби контакт с точката на закрепване, е много трудно да се възстанови, защото получавате динамична реакция в леда. Той започва да се ускорява и линията на заземяване, линията, където ледникът все още докосва морското дъно, започва да се оттегля“, казва д-р Майлс.
Интересното за това изследване е, че то използва различен подход, по който се оценява изтъняването на ледените шелфове.
Това се прави с помощта на специфичен тип сателит, наречен висотомер, който изпраща надолу радарни импулси за много прецизно измерване на височината на ледената повърхност.
Изследването на учените е публикувано в списание Nature и още веднъж подчертава колко много влияе загубата на лед от континента за покачването на морското равнище по света.