Малките ледници в Пирин се очаква да изчезнат окончателно към 2045 г. Това заяви доц. Емил Гачев от Националния институт по геофизика, геодезия и география (ИГГГ) към БАН, цитиран от БТА.
Изводите са на база резултати от теренно проучване в планината.
В Пирин има два микроледника в най-високата мраморна част на планината - Снежника, който се намира в циркуса Големия Казан под връх Вихрен, и Бански суходол, разположен под северната стена на карстовия ръб Кончето.
Двата ледника съществуват от поне 500 години, показват изследвания. По думите на доц. Гачев най-голямата им ценност е, че безпристрастно и точно регистрират климатичните промени.
„Последните 150 години са период на постоянно климатично затопляне. Причината е повишаване на слънчевата активност след малката ледникова епоха, което съвпада и с индустриалната революция“, допълни специалистът.
От 7-8 години наблюдаваме безснежни зими. Дефицитът през декември и януари от части се компенсира от значителни валежи през март и април, които водят до натрупване на лавинен сняг. Това обаче влияе върху състоянието на микроледниците.
„Наблюдава се деградация на малките ледници в снежници и ледени преспи. В Пирин тази деградация в периода след 2018 г. засяга по-силно микроледника Бански суходол. Той не показва активност и се превръща в ледена преспа“, обясни доц. Гачев.
Бански суходол се намира почти на 2700 м височина. Благодарение на по-ниските температури, той успява да се съхрани. При него лавиносборът е до 4 пъти по-малък, в сравнение с този на Снежника и затова интензивните валежи през май-юни стопяват снежната покривка и го оголват през юли.
Лавинната дейност е по-значима за Снежника поради фуниевидната форма на склона. Там се концентрира сняг 20 пъти по-голям от площта на микроледника. Това предпазва микроледника от ефекта на високите летни температури през първата половина на лятото, поясни специалистът Емил Ганчев.
На Балканския полуостров микроледници се срещат в три от високите планини - Дурмитор (в Черна гора), Проклетия (в Албания) и Пирин (в България).
