Над 50 000 души вероятно са починали в градовете в Европа заради горещите вълни, обхванали континента през това лято. Това може да превърне 2026 г. в най-смъртоносната година по отношение на жегите в региона, показва нов анализ на учени от Импириъл колидж Лондон, предаде CNN.
Около две трети от смъртните случаи – над 32 600 – се свързват пряко с климатичните промени, предизвикани от замърсяването вследствие на изгарянето на изкопаеми горива. Резултатите са публикувани в две научни статии с рецензии в списание Nature Health.
„Мисля, че можем с голяма увереност да заявим, че лятото на 2026 г. вероятно е било най-смъртоносното досега по отношение на смъртните случаи, свързани с горещините, в голяма част от Европа“, заяви Клеър Барнс, съавтор на изследванията и специалист по екстремни метеорологични явления и климатични промени в Импириъл колидж Лондон.
Данните за смъртността бяха оповестени само няколко седмици преди международните лидери да се съберат в Турция за ежегодната конференция на ООН по въпросите на климата. Това се случва и дни след публикуването на доклад на световната организация, според който възможността глобалното затопляне да бъде ограничено до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива вече е практически изгубена.
„Сериозно изоставаме от целта да ограничим най-тежките последици от климатичните промени. Правителствата трябва да осъзнаят, че без по-бързи действия и по-добра координация ситуацията ще продължи да се влошава“, коментира Барнс.
Западна Европа отчете най-горещото си лято
Европа е континентът, който се затопля най-бързо, а екстремните горещини, смятани за най-смъртоносната форма на екстремно време, стават все по-трудни за понасяне.
От края на май до края на август тази година континентът беше обхванат от безпрецедентно високи температури. В Западна Европа беше отчетено най-горещото лято в историята на наблюденията, като температурите бяха средно с около 2,9 градуса по Целзий над средните стойности за периода 1991–2020 г. В отделни дни отклоненията бяха значително по-големи, като в някои държави температурите надхвърлиха обичайните за сезона стойности с над 12 градуса.
За да изчислят броя на жертвите, учените сравнили температурите в 854 града в 30 европейски държави през лятото на 2026 г. с тези, които биха били очаквани в свят без климатични промени.
След това използвали данни от научни изследвания за връзката между високите температури и ежедневната смъртност, за да моделират вероятния брой на починалите вследствие на горещините между началото на юни и края на август.
Според учените този метод дава оценки, които като цяло съответстват на данните, публикувани впоследствие от националните здравни власти.
Изследователите оценяват общия брой на смъртните случаи, свързани с горещините, на 50 391. Проучването обхваща градове, в които живеят около 40% от населението на изследваните държави.
Това е най-високият брой за последните 26 години и значително надхвърля смъртността при предишните големи горещи вълни в Европа през 2022 и 2003 г.
Най-тежко засегнати са Южна и Западна Европа, но хиляди смъртни случаи са отчетени и в традиционно по-хладни северни райони, включително във Великобритания.
Най-възрастните са изложени на най-голям риск
Най-висока е смъртността сред хората на възраст 85 и повече години. Горещините обаче засягат всички възрастови групи. Според анализа над 800 души на възраст между 20 и 44 години също са починали по причини, свързани с високите температури.
В доклада се заключава, че това вероятно е „най-опасното за здравето лято, което Европа е преживявала досега“.
Световната здравна организация предупреждава, че екстремните горещини могат да доведат до топлинно изтощение и топлинен удар, както и да влошат съществуващи здравословни проблеми. Сред тях са сърдечносъдовите и респираторните заболявания, диабетът и бъбречните заболявания.
Рискът е особено висок за възрастните хора, малките деца, бременните жени и хората с хронични заболявания. Уязвими са и работещите на открито, както и хората, които нямат достъп до прохладни помещения.
Климатичните промени увеличават броя на жертвите
Учените установили още, че ролята на климатичните промени за смъртността вследствие на горещините става все по-значима. В началото на XXI век замърсяването от изкопаеми горива е било свързано с около 40% от смъртните случаи, причинени от жегите, докато днес делът достига приблизително две трети.
Тенденцията се потвърждава и от отделно изследване, публикувано в Nature Health на 14 октомври 2026 г. То обхваща 854 европейски града за периода 2000–2025 г. и оценява общо 430 365 смъртни случая, свързани с горещините през летните месеци. Повече от половината от тях – приблизително 233 600 – се свързват с причиненото от човешката дейност глобално затопляне.
Според изследването делът на смъртните случаи, свързани с климатичните промени, се е увеличил от около 39% през 2000 г. до 68% през 2025 г. Учените отчитат и нарастване на годишния брой на смъртните случаи, свързани с горещините – от приблизително 9720 през 2000 г. до 24 572 през 2025 г. в изследваните градове.
Авторите уточняват, че става дума за моделирани оценки, а не за пряко преброени случаи, при които високите температури са официално посочени като причина за смъртта.
Южна и Югоизточна Европа са сред най-засегнатите региони
Рискът не е разпределен равномерно на континента. Според същото изследване Хърватия, Малта и Румъния са сред държавите с най-висока средна стандартизирана смъртност, свързана с горещините, за периода 2000–2025 г.
Оценката е 327 смъртни случая на милион души население за Хърватия, 226 за Малта и 223 за Румъния. Сред европейските столици Букурещ също се откроява с висока средна смъртност, свързана с горещините.
Резултатите показват, че проблемът има особено значение за Южна и Югоизточна Европа, където продължителните периоди с високи температури създават допълнителен натиск върху общественото здраве.
Градската среда допълнително усилва горещините
Застрояването и недостатъчните зелени площи могат да увеличат излагането на хората на екстремни температури. В градовете се наблюдава т.нар. ефект на топлинния остров – явление, при което температурите в застроените райони са по-високи от тези в околните територии.
Асфалтът, бетонът и сградите поглъщат и задържат топлина, докато липсата на дървета и растителност ограничава естественото охлаждане. В резултат някои квартали остават горещи дори през нощта, което затруднява възстановяването на организма след продължително излагане на високи температури.
Европейската агенция по околна среда посочва, че адаптацията на градовете трябва да включва повече зелени площи, засенчени обществени пространства и мерки за подобряване на жилищната среда. Особено важно е да се осигури защита за хората, които живеят в сгради, задържащи топлина, и нямат възможност да се преместят на по-хладно място.
Предупрежденията и превенцията могат да спасяват животи
Голяма част от негативните последици за здравето от горещините могат да бъдат ограничени чрез навременни действия. Световната здравна организация препоръчва въвеждането на системи за ранно предупреждение, планове за реакция при опасно високи температури и целенасочени мерки за защита на най-уязвимите групи.
Европейската агенция по околна среда също подчертава необходимостта от координация между здравните служби, местните власти и социалните институции. Това включва информиране на населението, наблюдение на рисковите групи и осигуряване на достъп до прохладни пространства по време на горещи вълни.
Мерките за адаптация обаче не могат напълно да компенсират последиците от продължаващото затопляне. Според авторите на изследването в Nature Health ограничаването на емисиите на парникови газове остава ключово за намаляване на бъдещия риск.
Ракел Нунес, доцент по здраве и околна среда в Университета на Уоруик, която не е участвала в изследването за лятото на 2026 г., заяви, че резултатите допълват нарастващия брой доказателства за смъртоносните последици от екстремните горещини.
По думите ѝ жегите често са определяни като „тих убиец“, тъй като въздействието им невинаги е видимо веднага. Сред най-тревожните констатации е високият брой на жертвите и сред хората под 65-годишна възраст, отбеляза Нунес.
Ласе Вестергор, главен лекар в Европейската мрежа за наблюдение на смъртността EuroMOMO, призова оценките да се разглеждат предпазливо, тъй като са изготвени чрез моделиране и включват редица допускания и несигурности. Въпреки това той посочи, че резултатите като цяло съответстват на данните, докладвани от EuroMOMO през лятото.
„Докато не се откажем от зависимостта си от изкопаемите горива, ще продължим да наблюдаваме все по-горещи и опасни лета“, предупреди Барнс.
„Тези числа са сурово напомняне, че по-горещите и екстремни лета оказват все по-тежко въздействие върху общественото здраве. Зад статистиката стоят реални хора, загубили живота си, и семейства, които скърбят за тях“, добави тя.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
