„Неочаквана“ – така западни военни анализатори определят съпротивата на украинските сили срещу руската агресия от 24 февруари насам. Въпреки уверенията на Владимир Путин, че „операцията върви по план“, подчинените му войски първо не успяха да прекършат политическото и военното ръководство в Киев в първите 48 часа на войната, а след това напредъкът им към силно укрепените големи градове продължи да бъде бавен и съпроводен със загуби.
Точните им мащаби към момента са неясни – и Русия, и Украйна твърдят, че противникът им е разгромен, а собствените жертви и ранени са минимални. Въпреки това, унищожените на бойното поле танкове, бронетранспортьори, вертолети и самолети се виждат и едно е сигурно – подобна война Москва не е водила отдавна.
Решимостта на украинците и умелото използване на военния инвентар от съветско време има огромна роля за този резултат, но очевиден фактор са и оръжията, които западните страни предоставиха и продължават да предоставят на Киев.
По-долу ще се спрем на тези от тях, които дават възможност на всеки обучен войник сам да се изправи срещу авиацията или бронетехниката на врага.
„Стингър“
Преди дни украинската армия публикува видео, в което се вижда как руски боен хеликоптер лети буквално над короните на дърветата, докато в един момент не го поразява и сваля малка самонасочваща се ракета.
Според анализатори, цитирани от Би Би Си, това е пореден случай, в който украинците успешно използват преносимата зенитна ракета FIM-92 „Стингър“. Тя е изключително компактна и може да бъде смъртоносна за хеликоптери и ниско летящи самолети, а също и при излитане и кацане. Има обсег от малко под 5 километра, като използва инфрачервено насочване.
Тя беше страшилище и за съветските пилоти над Афганистан – САЩ доставиха от първите ѝ модификации на муджахидините в средата на 80-те и това доведе до голям ръст на загубите на самолети и вертолети на СССР.
Според британския военен министър Бен Уолъс в Украйна преносимите ракети имат и една допълнителна функция – предпазват старите големи зенитно-ракетни комплекси, които могат да отбиват руските атаки високо, но са много уязвими при нападение на ниска височина.
Между 20 и 130 руски летателни апарата са били свалени в конфликта до момента, като поне част са попаднали на мушката именно на „Стингър“. Затова и част от мисиите на атакуващите сили вече са през нощта – за да се намали шансът да бъдат обстрелвани от земята.
Според данни на американските служби, цитирани от Си Ен Ен, Киев е получил около 2000 такива ракети от САЩ и други съюзнически страни.
„Джавелин“ и NLAW
Превъзходството на руската армия в танкове спрямо украинската е в пъти. Защитаващата се страна обаче се опитва да наклони везните в своя полза с вероятно най-съвременния преносим противотанков комплекс в света – FGM-148 „Джавелин“ (Копие).
Ракетата може да унищожи вражеска машина, отдалечена на 2,5 км, като се насочва към мишената си с инфрачервен сензор и при удар пробива до 75 см броня с насочен взрив.
„Копия“ летяха за първи път срещу вражески танкове по време на американската операция в Ирак през 2003 г., като след това са използвани в рамките на антитерористични операции и ред други конфликти.
По време на украинския конфликт има данни за над дузина руски основни бойни танкове Т-72, извадени от строя с американски ракети, а също и за голям брой поразени други бойни машини.
Няколко хиляди „копия“ са в ръцете на украинските военни.
Отделно от тях, Великобритания изпрати още 2000 бройки от новата по-лека шведска ракета NLAW, която може да обстрелва цели от 1 километър
Има и още
Общо 14 държави са изпратили оръжие на Украйна, като сред тях са и извъннатовските Швеция и Финландия, а също и Германия, която до момента винаги се е въздържала от такъв тип военен помощ.
Според различни данни Киев е получил и леко оръжие, противотанкови мини, предпазни средства и лекарства.
Големи количества муниции също са на разположение на отбраняващата се страна, като вероятно по-голямата част от тях са извадени от складовете на държави, които в миналото са били част от Варшавския договор. Те имат останали тонове снаряди със съветски калибри, каквито се използват и от украинската армия.
Как стигат до фронта?
Руските удари засегнаха украинските населени пунктове в цялата страна. Въпреки това, към момента сраженията са предимно в източната част на бившата съветска република и така доставките успяват да минат както по суша, така и по въздух.
„Дойче веле“ отбелязва, че 535-километровата полско-украинска граница е ключова за снабдяването на отбраняващите се сили. Руските ВВС вече започват да контролират небето над бойните действия и конвоите с бойна техника може да се окажат под обстрел. Според Марк Финоуд от Женевския център за политики по сигурността за момента Москва се въздържа от сериозни действия в тази посока заради опасенията, че може да се стигне до ескалация между нея и страните от НАТО.
Очакването му е скоро да започне руско настъпление от югозападната част на Беларус именно в опит да се пресекат възможностите за снабдяване през Полша.
Според него вече сме в решаващ момент, в който украинското командване трябва да разпореди тактическо отстъпление на запад от Днепър, за да не останат най-добрите украински сили без боеприпаси – за някои от тежките артилерийски системи запасите са от едва 5 дни.
В този случай леките преносими системи от Запад няма да са достатъчни, за да спрат евентуален руски пробив.
