Световният океан е в по-лошо състояние, отколкото се предполага, заявиха днес учени, които предупреждават, че ключово измерване показва, че „времето“ за защита на морските екосистеми „изтича“.
Океанското окисляване, често наричано „злия близнак“ на климатичната криза, се причинява от бързото поглъщане на въглероден диоксид от океана, където той реагира с молекулите на водата, което води до понижаване на нивото на рН на морската вода.
Това уврежда кораловите рифове и други океански местообитания, а в екстремни случаи може да доведе до разтваряне на черупките на морските обитатели, пише британският в. „Гардиън“.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Досега се смяташе, че окисляването на океаните не е преминало „планетарната граница“. Това са естествените граници на ключови глобални системи като климата, водата и разнообразието на дивата природа, отвъд които съществува опасност да се провали способността им да поддържат здрава планета. Шест от деветте вече са преминали, заявиха учените миналата година.
Ново проучване на британската Плимутска морска лаборатория, Националната океанска и атмосферна администрация във Вашингтон и Кооперативния институт за изследване на морските ресурси към Държавния университет на Орегон обаче установи, че „границата“ на окисляването на океаните също е достигната преди около пет години.
„Окисляването на океана не е просто екологична криза - то е бомба със закъснител за морските екосистеми и крайбрежните икономики“, казва професор Стив Уидикомб, който е и съпредседател на Глобалната мрежа за наблюдение на окисляването на океана.
Проучването се основава на нови и исторически физични и химични измервания от ледени ядра, съчетани с усъвършенствани компютърни модели и изследвания на морския живот, които дават на учените цялостна оценка на последните 150 години.
Установено е, че към 2020 г. средното състояние на океана в световен мащаб вече е било много близо до, а в някои региони и отвъд, планетарната граница за окисляване на океаните. Тя се определя като момент, в който концентрацията на калциев карбонат в морската вода е с повече от 20 % по-ниска от прединдустриалните нива.
Колкото по-надълбоко в океана са се намирали, толкова по-лоши са били резултатите, твърдят учените. На 200 метра под повърхността 60 % от световните води са преминали „безопасната“ граница за подкиселяване.
„По-голямата част от океанския живот не живее само на повърхността. Водите под него са дом на много повече различни видове растения и животни. Тъй като тези по-дълбоки води се променят толкова много, последиците от окисляването на океаните може да са много по-лоши, отколкото си мислехме“, казва професор Хелън Финдли.
По думите ѝ това има огромни последици за важни подводни екосистеми като тропическите и дори дълбоководните коралови рифове, които осигуряват основни местообитания и места за отглеждане на малките на много видове.
С понижаването на нивата на рН калциращите се видове, като корали, стриди, миди и малки мекотели, известни като морски пеперуди, се борят да поддържат защитните си структури, което води до по-слаби черупки, по-бавен растеж, намалено възпроизводство и по-ниска степен на оцеляване.
Авторите подчертават, че намаляването на емисиите на CO2 е единственият начин да се справим с окисляването в световен мащаб, но мерките за опазване могат и трябва да се съсредоточат върху най-уязвимите региони и видове.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK