На 1 февруари 2021г. военните сили в Мианмар завзеха властта под предлог, че изборите, спечелени от партията на Аун Сан Су Чи – „Национална лига за демокрация“, са фалшифицирани. Последваха масови арести на ръководни фигури на партията, включително и на президента Вин Мин.
Военният преврат предизвика вълна от реакции на национално и международно ниво. Десетки хиляди протестиращи изразиха недоволството си срещу подкопаването на и без това крехката демокрация в страната. Генералният секретар на ООН Атониу Гутериш призова за освобождаването на лидерите на легитимно избраното правителство, но така и не последва ответна реакция.
А гневът на местните нараства все повече след среднощните рейдове срещу политически активисти и организатори на протести.
Не пак, а отново
Мианмар е британска колония до 1948 г., борбата ѝ за независимост цели създаването на нова суверенна република, но демократичното управление в страната се задържа едва 14 години. През 1962 г. генерал У Не Вин извършва военен преврат и завзема властта за цели 26 години. В резултат на това управление Бирма (както още е известна държавата) се превръща от демократична в тоталитарна република.
Подобно на събитията от началото на месец февруари през 1988 г. страната е раздирана от продемократични протестни шествия срещу военната диктатура. Тогава най-малко 3000 души са убити , а днес все още има достоверни данни само за неправомерно задържани протестиращи.
По време на кървавите сблъсъци през 1988г., нов лидер се появява на политическата сцена в Мианмар – Аун Сан Су Чи. Дъщеря на прочутия револоюционер Аун Сан, Су Чи организира митингите из цялата страна, с призиви за мирни демократични реформи и свободни избори.
Година след потушаването на демонстрациите от военните, опозиционната лидерка е поставена под домашен арест.
(Не)легитимен вот
Су Чи не престава да се бори за властта в Мианмар въпреки домашния арест. През 1990г партията й печели изборите с 80-процентово мнозинство, но, очаквано, военните отказват да ѝ предадат властта. Тя остава под домашен арест в продължение на шест години, но през септември 2000 г. властите отново я задържат.
Следват поредица от присъди, като тя прекарва общо 15 години под домашен арест. Шест дни преди освобождаването си, на 7 ноември 2010 г, партията на Су Чи е отстранена от първите избори от две десетилетия насам.
След още шест години на властови борби, опозиционната лидерка официално печели властта в страната. Аун Сан Су Чи заема специфична длъжност, равносилна на министър-председател на страната. Поради конституционни пречки, тя не може да заеме поста на държавен глава.
И така Су Чжи неформално управлява Мианмар до 1 февруари 2021г., когато историята се преповторя...отново. Твърденията на военните сили, че вотът през ноември миналата година е нелегитимен, остават недоказани.
Опасенията са, че военните, които в Мианмар са „държава в държавата“ отново няма да се вслушат в исканията на обществото.
Международна подкрепа, международно порицание
През годините на военно управление, Су Чжи се радва на огромна международна подкрепа. През 1991г. печели Нобелова награда за мир, а личните й борби през годините я превръщат в символ на мирната съпротива.
По време на първия си управленски мандат обаче тя допуска ключова грешка в своето управление. Когато международната общност осъжда репресиите срещу мюсюманското малцинство – рохинга, Су Чи запазва мълчание по темата в продължение на месеци, а след това едва ли не омаловажава геноцида с думите: „Признавам, че можехме да се справим и по-добре със ситуацията“. Думи, които бяха изтълкувани по всевъзможни начини.
Тя беше обвинена, че защитава военните сили, срещу които се бори от толкова много години.
Въпреки противоположните реакции, Су Чи запази позициите си в страната, за местните името й остава символ на демокрацията.