През 2011 г. в един горещ майски ден, веднага след петъчната молитва, стотици, хиляди жители на Хомс изпълват улиците на града, за да протестират срещу корупцията и жестоките репресии от страна на управляващите в Дамаск.
Т.нар. „Петък на достойнството” завършва с десетки убити, а пролятата кръв започва войната, която продължава и до днес.
В резултат, над 6 милиона сирийци напуснаха страната в търсене на спасение, а други 7 милиона загубиха домовете си завинаги.
Забравените жертви
На пътя между двата най-големи града в страната – Алепо и Дамаск, Хомс има ключово значение за воюващите страни в Сирия.
Една от първите химически атаки срещу бунтовници и цивилни е извършена от проправителствени милиции именно там. От 2012 г. до 2015 г. са документирани около 10 случая на атаки с хлор и други забранени химически оръжия. Днес обаче, под контрола на президента Асад, жертвите изглеждат напълно забравени.
„4 години живяхме в унижение. Без лекарства, храна и чиста вода. Убиха трима души от семейството ми – един го заклаха, а другите застреляха”, заявява Мохамед али Мохамед. Той живее в лагер в града и преминава процес, който властите наричат „рехабилитация”.
„Усетихме разликата. Тук има човещина, там човещината липсва”, казва друг мъж от лагера – Машхур Салех Слейман.
Гонени заради вярата
В града обаче живеят и други близо 150 хиляди бежанци, гонени заради вярата им. Православният храм "Пресвета Богородица" в Хомс е една от първите християнски църкви в света. Основите й са положени през 59 г. година след Христа, а от IV век в нея се пази частица от пояса на Дева Мария.
„Няколко месеца след началото на кризата, отношението към християните се промени. Изведнъж бунтовниците казаха: „Всъщност, ние, освен срещу правителството, сме и срещу християните”. В едно близко село, Садат, през 2013 г., само в една седмица там убиха 51 християни, само заради вярата им”, разказва отец Лука Сауад.
Нова бежанска криза?
Преди няколко дни президентът на Турция Реджеп Ердоган заяви, че страната му е готова да се намеси по-активно във военните действия в Северна Сирия.
Това на практика означава, че стотиците хиляди, блокирани в Идлиб, няма да могат да избягат на север, в посока Турция.
А сега цялата международна общност се надява да не се повторят събитията от Алепо и Хомс, в последната провинция под контрола на противниците на президента Асад.
