17-годишната Шитал Деви вдига лъка си, зарежда стрела и внимателно се прицелва в целта си, която се намира на около 50 метра пред нея. Изражението на лицето ѝ говори за огромно фокусиране.

Същото прави и нейният опонент в тренировъчна академия в Индия.

Разликата е, че Деви е седнала на стол. Тя вдига лъка с десния си крак, изтегля тетивата с дясното си рамо и пуска стрелата със силата на челюстта си.

Това, което никога не се променя през целия този процес, е спокойствието е в Деви.

17-годишното момиче от индийската област Джаму е родено с фокомелия - рядко вродено заболяване, с което тя става първата в света и единствената активна жена стрелец с лък, която се състезава без ръце. Нейната история е за силата на духа, но и за целеустремеността, когато си наясно какво искаш.

Шитал Деви е златен медалист от Азиатските параигри, а сега се подготвя за Параолимпийските игри, които започват на 28 август в Париж.

"Усещам мотивацията в мен"

„Вдъхновена съм да спечеля златото. Винаги, когато видя медалите, които съм печелила до момента, усещам мотивацията в мен - да завоювам още. Тъкмо съм започнала“, споделя Шитал пред Би Би Си.

Около 4400 спортисти от цял ​​свят ще вземат участие в 22 спорта на параолимпийските игри тази година.

Стрелбата с лък е част от игрите от първото им издание през 1960 г. Докато държави като Великобритания, САЩ и Южна Корея доминират в броя на медалите, Индия има само един бронзов медал в 17 издания.

Парастрелците са групирани в категории в зависимост от тежестта на тяхното увреждане.

Разстоянията, на които трябва да стрелят, също се различават в зависимост от класификацията на спортиста. Тя се определя и от това дали стрелецът използва помощни устройства като инвалидни колички и други средства.

Стрелците, състезаващи се в категория W1, са с инвалидни колички, с увреждане на поне три от четирите си крайника и с ясна загуба на мускулна сила, координация или обхват на движение.

Тези, които се състезават в отворената категория, имат увреждане на горната или долната половина, или на едната страна на тялото си. Te използват инвалидна количка или имат увреждане на равновесието, стрелят изправени или седнали на стол.

В момента Деви е първа в световната ранглиста в своята категория.

През 2023 г. тя печели сребро на Световното първенство по парастрелба с лък, което ѝ помага да се класира за игрите в Париж.

Там тя ще се сблъска със сериозна конкуренция от противници, включително номер три в света - Джейн Карла Гогел, и действащия победител в Световното първенство Ознур Кюр.

 

Обречена да бъде в спорта и да печели

Тези, които познават Шитал Деви, казват, че тя е била обречена да бъде в спорта и да печели.

„Шитал не избра стрелбата с лък, стрелбата с лък избра Шитал“, казва Абхилаша Чаудхари, един от двамата треньори на Деви.

Родена в малко селце в семейството на фермер, Деви не е виждала лък и стрела до 15-годишна възраст.

Повратната точка настъпва през 2022 г., когато тя посещава спортен комплекс в Катра - на около 200 км от дома ѝ, по препоръка на свой познат.

Там тя се запознава с Чаудхари и с другия си треньор Кулдип Ведуан, който я въвежда в света на стрелбата. Скоро момичето се премества в тренировъчен лагер в град Катра.

Снимки: X/SheetalArcher

Треньорите казват, че са очаровани от смелостта на Деви.

Предизвикателството е огромно, но визията на треньорите - да се възползват максимално от силата в краката и горната част на тялото ѝ, в крайна сметка надделява.

Шевил Деви споделя, че силата ѝ идва от годините, в които е използвала краката си за повечето дейности, включително писане и катерене по дървета с приятели.

"Краката ме боляха много, но някак си се справих“

И все пак решението ѝ да опита кариера в стрелбата с лък не идва без съмнения.

„Чувствах, че това е невъзможно. Краката ме боляха много, но някак си се справих“, казва Деви.

В неприятните си моменти тя се вдъхновява от американския стрелец с лък Мат Щуцман, който е известен със стрелбата си с крака, използвайки персонализирано устройство.

Специалният лък на Деви

Семейството на Деви не може да си позволи подобен апарат, така че нейният треньор Ведван се заема да създаде специален лък за момичето.

Той използва местни материали и го персонализира според нуждите на Деви в местна ковашка работилница.

Екипировката включва каишка за горната част на тялото, направена от материали, използвани в коланите за чанти, и малък инструмент, който Деви държи в устата си и който ѝ помага за освобождаването на стрелата.

Истинското предизвикателство за нея обаче е да разбере как да използва повече от силата в краката си, за да оформи добре закръглена и устойчива техника.

„Трябваше установим как да балансираме силата в краката, да я модифицираме и използваме технически. Деви има силни крака, но трябваше да разберем как ще използва гърба си, за да стреля“, посочва Чаудхари.

Началото: Ластик вместо лък и мишена само на 5 метра

След това Шитал и двамата ѝ треньори се ангажират с премерена рутинна тренировка, която започва с използването на ластик вместо лък. Тя се учи да се прицелва в мишени, поставени на разстояние само 5 метра.

 
 
 
Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Paralympics (@paralympics)

С нарастването на нейната увереност нараства и нивото на трудност. А само четири месеца след като започва, Деви взема и лък и удря мишени на разстояние 50 метра - стандартът за комбинираната отворена категория.

Шест последователни десетки

Само в рамките на две години момичето преминава от обучението си просто да стреля на малки разстояния до уцелване на шест последователни десетки във финала на индивидуалното комплексно събитие за жени на Азиатските параигри през 2023 г. И тогава грабва златния медал.

10 е максималният брой точки, които стрелецът може да спечели от един изстрел, като уцели центъра на мишената.

„Дори когато стрелата ми попадне в девет, мисля само за това как мога да уцеля 10 при следващия си изстрел“, казва Деви.

"Ако аз мога да го направя, всеки друг може“

Тя не се е прибрала нито веднъж у дома, откакто се е преместила в Катра преди две години, за да тренира.

Сега Шитал планира да се завърне след края на Параолимпийските игри. "Дано с медал" – споделя момичето.

Така или иначе, то е решено да даде най-доброто от себе си.

„Вярвам, че никой няма ограничения пред себе си. Става въпрос само за това да искаш нещо достатъчно и да работиш толкова усърдно, колкото можеш“, споделя Шитал.

"Ако аз мога да го направя, всеки друг може“, допълва още тя.

Продължи да четеш