Среща на върха на ООН в Дубай за климатичните преговори. До 12 декември светът отново отправя поглед към промените на климата и последиците за планетата от тях. Очакват се повече от 70 000 политици, дипломати, активисти и бизнес лидери от над 160 държави.
За пръв път България ще участва със свой павилион, на който ще бъдат представени зелени иновации и постижения в декарбонизацията. Президентът Румен Радев ще открие павилиона на 1 декември.
На конференцията ще се дискутират и мерките, които трябва да се вземат, за да се предотвратят последствията за околната среда и хората. Ще бъде коментиран за първи път и презокеанският полет на самолет задвижен със 100% устойчиво авиационно гориво.
Основателят на „Върджин Атлантик“ Ричард Брансън, главният изпълнителен директор на авиокомпанията Шай Вайс и министърът на транспорта на Великобритания Марк Харпър са сред пътниците на борда на самолета, излетял от летище „Хийтроу“ в Лондон.
Британското правителство използва събитието, за да покаже сериозната си загриженост за околната среда. Горивото е направено предимно от използвано олио за готвене и отпадъчна животинска мазнина, смесена с малко количество синтетичен ароматен керосин, произведен от отпадъчна царевица.
Въпреки, че авиацията произвежда едва около 2-3% от глобалните въглеродни емисии, това гориво се разглежда като ключ към намаляването на тези емисии. То обаче е около три до пет пъти по-скъпо от обикновеното реактивно гориво в момента.
Според групата за опазване на околната среда Stay Grounded полетът на „Върджин Атлантик“ не е нищо повече от „отвличане на вниманието чрез създаване на илюзия за екологична отговорност“.
Двата големи недостатъка на устойчивото авиационно гориво са неговата цена и крайно ограничените количества.
Авиационната индустрия обаче се надява, че полетът на „Върджин Атлантик“ ще повлияе на правителствата, като подчертае нуждата от предоставяне на финансова подкрепа, за да станат този вид горива по-достъпни.
На конференцията в Дубай ще бъде направена глобална равносметка на постигнатото до момента, както и на приносите на всяка държава към Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до градус и половина.