Утре се навършват 25 години от събарянето на Берлинската стена. Тя, може би, беше най-мрачният символ на Студената война, който съсипа хиляди съдби и отне много човешки животи. В нощта на 9 ноември 1989 година рухва най-зловещата граница в Европа, а с нея и една цяла епоха на Студената война.
В края на Втората световна война Берлин капитулира. Градът е разделен на четири сектора. В западната част са разположени американски, британски и френски войници. В източната - съветските танкове.
Започва нова студена война между две идеологии. За година съветските войски блокират достъпа до Западен Берлин. Започва операция „въздушен мост”. Хранителни продукти, лекарства и стоки за населението се доставят от западните съюзници по въздуха.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
„Никой няма намерение да издига стена!”. Тези думи изрича на пресконференция на 15 юни 1961 година държавният и партиен секретар на ГДР Волтер Улбрихт. Два месеца по-късно по негова заповед и с одобрението на съветското ръководство в центъра на Берлин започна изграждането на стена.
Бернаурщрасе още пази белезите на времето. На 13 август 1961 година телени мрежи, танкове и войници разделят жителите от едната страна на улицата от съседите им от другата страна на тротоара. На изток са зазидани входове и прозорци.
Два дни по-късно ГДР редникът Конрад Шуман извършва едно от първите бягства на ъгъла с Рупинерщрасе. В годините на Студенаата война опитът му се превръща в символ на свободата.
Седмица по-късно 47-годишен източногерманец се опитва да се спусне от жилището си на западната част на тротоара. Наранява се тежко и умира. 58-годишна жена хвърля част от вещите си през прозореца на жилището си и скача от третия етаж. Загива. Семейство разбива дупка в зазиданата врата на дома си и бяга.
След още един ден 77-годишната Фрида Шулце прави опит да скочи от втория етаж на дома си, но е заловена от двама източногермански полицаи, които се опитват да я изтеглят обратно в жилището ѝ. Изпускат я. Жената е спасена от пожарникарите на Западен Берлин.
По цялото продължение на Бернауерщрасе започва изграждането на стена. Къщите от източната страна са съборени. Част от близкото гробище е срината. От гробовете са изровени покойници. Източната страна на Бернауерщрасе става част от Ивицата на смъртта. В нея попада църква. Взривена е.
По време на Студената война Берлинската стена е най-тежко охраняваната граница в Европа. За да бъдат осуетени всякакви опити за бягство, е изградена Ивицата на смъртта.
Жителите на Източен Берлин всъщност въобще не са виждали истинската стена. Предпазните мерки започвали метри преди граничната зона. След това е имало втора стена, а зад нея -телени ограждания с електрически ток, кули за наблюдения, танкови прегради, постови път, ярко осветена зона, трапове срещу камиони.
Цялата стена се е простирала на 107 километра дължина. При модернизирането й през 1975 година бетонни блокове заменят тухлите. Всеки от фрагментите е с височина 360 см и тегло 2750 кг.
За построяването само на стената са похарчени 16 милиона източногермански марки. От двете ѝ страни са струпани руски и американски танкове. Но опитите за бягство не спират.
Последен опит за бягство през стената прави Винфрид Фройденберг – през март 1989 г. Мъжът прелита с балон над нея, успява, но при приземяването в Западен Берлин загива.
След нощта на 9 ноември 1989 година Бернаурщрасе отново е променена. Днес тя е една от малкото улици в Берлин, където се пази част от стената и от ивицата на смъртта.
