Утре се навършват 25 години от събарянето на Берлинската стена. Тя, може би, беше най-мрачният символ на Студената война, който съсипа хиляди съдби и отне много човешки животи. В нощта на 9 ноември 1989 година рухва най-зловещата граница в Европа, а с нея и една цяла епоха на Студената война.
В края на Втората световна война Берлин капитулира. Градът е разделен на четири сектора. В западната част са разположени американски, британски и френски войници. В източната - съветските танкове.
Започва нова студена война между две идеологии. За година съветските войски блокират достъпа до Западен Берлин. Започва операция „въздушен мост”. Хранителни продукти, лекарства и стоки за населението се доставят от западните съюзници по въздуха.
„Никой няма намерение да издига стена!”. Тези думи изрича на пресконференция на 15 юни 1961 година държавният и партиен секретар на ГДР Волтер Улбрихт. Два месеца по-късно по негова заповед и с одобрението на съветското ръководство в центъра на Берлин започна изграждането на стена.
Бернаурщрасе още пази белезите на времето. На 13 август 1961 година телени мрежи, танкове и войници разделят жителите от едната страна на улицата от съседите им от другата страна на тротоара. На изток са зазидани входове и прозорци.
Два дни по-късно ГДР редникът Конрад Шуман извършва едно от първите бягства на ъгъла с Рупинерщрасе. В годините на Студенаата война опитът му се превръща в символ на свободата.
Седмица по-късно 47-годишен източногерманец се опитва да се спусне от жилището си на западната част на тротоара. Наранява се тежко и умира. 58-годишна жена хвърля част от вещите си през прозореца на жилището си и скача от третия етаж. Загива. Семейство разбива дупка в зазиданата врата на дома си и бяга.
След още един ден 77-годишната Фрида Шулце прави опит да скочи от втория етаж на дома си, но е заловена от двама източногермански полицаи, които се опитват да я изтеглят обратно в жилището ѝ. Изпускат я. Жената е спасена от пожарникарите на Западен Берлин.
По цялото продължение на Бернауерщрасе започва изграждането на стена. Къщите от източната страна са съборени. Част от близкото гробище е срината. От гробовете са изровени покойници. Източната страна на Бернауерщрасе става част от Ивицата на смъртта. В нея попада църква. Взривена е.
По време на Студената война Берлинската стена е най-тежко охраняваната граница в Европа. За да бъдат осуетени всякакви опити за бягство, е изградена Ивицата на смъртта.
Жителите на Източен Берлин всъщност въобще не са виждали истинската стена. Предпазните мерки започвали метри преди граничната зона. След това е имало втора стена, а зад нея -телени ограждания с електрически ток, кули за наблюдения, танкови прегради, постови път, ярко осветена зона, трапове срещу камиони.
Цялата стена се е простирала на 107 километра дължина. При модернизирането й през 1975 година бетонни блокове заменят тухлите. Всеки от фрагментите е с височина 360 см и тегло 2750 кг.
За построяването само на стената са похарчени 16 милиона източногермански марки. От двете ѝ страни са струпани руски и американски танкове. Но опитите за бягство не спират.
Последен опит за бягство през стената прави Винфрид Фройденберг – през март 1989 г. Мъжът прелита с балон над нея, успява, но при приземяването в Западен Берлин загива.
След нощта на 9 ноември 1989 година Бернаурщрасе отново е променена. Днес тя е една от малкото улици в Берлин, където се пази част от стената и от ивицата на смъртта.
