Авторитетният американски вестник „Ню Йорк Таймс” обяви, че спира да публикува политически карикатури на страниците на своето международно издание. Решението на медията идва само година, след като графично представената история на бежанско семейство беше отличена с „Пулицър” и месец, след като Израел и произраелски организации в САЩ реагираха остро на карикатура, на която е изобразен премиерът на еврейската държава Бенямин Нетаняху.
Случилото се отприщи сериозен дебат за свободата на словото и границите на понятия като „политическа сатира” и „антисемитизъм”, както и за това има ли „свещени крави” както в световната политика, така и в медиите.
В края на април на страниците на вестника беше публикувана карикатура, в която министър-председателят е изобразен като куче водач на представения като сляп американски президент Доналд Тръмп. Рисунката не е дело на екипа на вестника, а е придобита през платформа за разпространение на графично съдържание – наложителна стъпка заради относително ограничените възможности на международното издание в сравнение с това, което излиза в САЩ.
Автор е португалският карикатурист Антонио Морейра Нунеш – автор с 45-годишен опит, носител на множество награди.
„Моят прочит е, че политиката на Бенямин Нетяняху – по отношение както на изборите в Израел, така и на Доналд Тръмп, който премести посолството на САЩ в Йерусалим и разреши анексирането на Голанските възвишения и още територии в Ивицата Газа, всичко това води до нарастване на вербалното, физическото и политическото насилие. Това е сляпа политика, която не взема под внимание интересите на палестинците (…) Звездата на Давид (около врата на Нетаняху) е символ за по-лесно разпознаване, той не е добре известен като лице в Португалия”, обясни пред в.”Еспресо” Антонио.
Въпреки това, „Ню Йорк Таймс” стана обект на мощни критики както от израелски медии, така и от активисти в САЩ, които видяха в карикатурата антисемитизъм. Изпълнителният директор на Антиклеветническата лига Джонатан Грийнблат коментира, че композицията съдържа „стереотипи за еврейския контрол” и изглежда като нещо, „публикувано в Техеран или Дамаск”.
Друг представител на разгневените от карикатурата, адв. Алън Дершовиц, коментира пред Си Ен Ен, че вижда повтаряемост и „модел” на антиизраелски настроения на страниците за коментари във вестника: „Моделът подклажда критично отношение към Израел и особено към сегашното израелско правителство в такава степен, че прераства в антисемитизъм, за чиито прояви читателите остават слепи”.
Вестникът излезе с официално извинение, имаше и наказани, а практиката да се ползват външни карикатури беше прекратена. Днес обаче изглежда, че мениджмънтът на вестника е стигнал и по-далеч – политически карикатури в международното издание няма да има.
„От повече от година обсъждаме идеята международното издание да се уеднакви с вътрешното, като за целта спрем да публикуваме политически карикатури. Ще започнем да прилагаме това от 1 юли”, се посочва в официалната позиция. Тя не споменава последния скандал и ефекта от него върху решението на ръководството.
Очаквано, масовата реакция в социалните мрежи беше силно негативна, а решението беше определено като пресилено.
Кризисният пиар се наложи, след като един от основните карикатуристи на „Ню Йорк Таймс” – Патрик Шапат, първи обяви в сайта си, че политическите карикатури напускат вестника. Отбелязвайки, че спорната карикатура „никога не е трябвало да излиза в най-добрия вестник в света”, той разкритикува начина, по който конкретни случаи се използват за атака срещу медиите въобще.
„Живеем в свят, в който морализаторски тълпи се събират в социалните мрежи и се надигат като буря, която се изсипва върху редакциите с омаломощаващ удар. Това изисква моментални контрамерки от страна на издателите без никаква възможност за смислена дискусия”, коментира Шапат.
Според него ако карикатурите са основна цел на „внезапните (и често организирани) ответни удари”, това е защото те са „капсуловано мнение, визуален пряк път с несравними способности да докосне съзнанието”.
По думите му карикатурите имат силата да прескачат през границите, но в същото време и това е причината колегите му в едни държави да са без работа, а в други – без свобода: „Кой ще нарисува император Ердоган, който всъщност е гол, когато турските карикатуристи не могат да направят това? (…) Политическите карикатури са родени с демокрацията и те са в опасност, когато и свободата е”.
