Войните за мир рядко са успешни. Обикновено те са по избор: превантивна атака за неутрализиране на възприемана заплаха. Израел и „Хизбула“ са затънали в ужаса на ескалацията в стил „тит фор тат“ вече почти година. Но през последната седмица Израел явно реши да засили масирано атаките си срещу подкрепяната от Иран бойна групировка. Това коментира британският журналист Ник Патън Уолш в анализ за CNN.

Според някои доклади Израел твърди, че се стреми да „ескалира, за да деескалира“ - да притисне противника си към дипломатическо решение.

Това е изключително рискована и вероятно погрешна мантра, която може би има за цел да заблуди разочарования им съюзник, САЩ, че дипломатическото решение, за което Вашингтон вече е вложил почти смущаващо количество енергия, все още е цел и на Израел.

Но колкото по-големи са вредите, нанесени на „Хизбула“ напоследък, толкова по-вероятен изглежда по-краткосрочният израелски успех.

Пълномащабна сухопътна война между уморената, разединена израелска армия и опитната, разгневена „Хизбула“ в южната част на Ливан вероятно ще бъде катастрофална за Израел.

Това е точно това, в което бойната групировка е добра и което очаква. И все пак това е нещо, в което Израел засега не трябва да се впуска.

Жозеп Борел с предупреждение: Намираме се на ръба на тотална война

Изминалата седмица показа технологичната пропаст между двата противника. Човек трябва да прибегне до технологии отпреди две десетилетия, за да избегне израелския шпионски софтуер и наблюдение.

Снимка: Ройтерс

Другият е в състояние да проникне в ограничената верига за доставка на същото това устройство - хиляди пейджъри с тайвански дизайн, и да имплантира експлозиви, които осакатяват едновременно стотици висши оперативни работници на „Хизбула“, убиват деца и раняват хиляди други.

Ако това брутално клинично нападение не е достатъчно, 24 часа по-късно те убиват още повече бойци, като взривяват серия бомби с уоки-токи, дори на погребенията на убитите предишния ден.

 

В настъпилата паника Израел изглежда е успял да забележи, че членовете на „Хизбула“ допускат достатъчно грешки, за да бъдат убити едновременно над дузина висши фигури и един много високопоставен командир - Ибрахим Акил, при огромен взрив в южната част на Бейрут на 20 септември.

Снимка: Ройтерс

През цялото това време позициите на „Хизбула“ в южната част на Ливан бяха поразявани от многократни въздушни удари. Нанесени са значителни щети на командването, контрола, морала и оборудването, и всичко това без нито един израелски ботуш на ливанска територия.

Кризата в Близкия изток се задълбочава: „Хизбула“ изстреля ракети срещу Израел (СНИМКИ)

Важно е да не се отхвърля психологическото и оперативното въздействие, което атака като тази с пейджърите би имала върху всеки противник. Членовете на „Хизбула“ вероятно не знаят с кого от своята редица са останали да се свържат и как; те ще се разпръснат; ще търсят посока; може би няма да успеят да се споразумеят за единен отговор; може би дори ще загубят малко време в наследствени вътрешни борби.

Снимка: Ройтерс

След време може да се вдигнат и да нанесат жесток удар, но засега Израел използва безмилостно първоначалния хаос.

Къде е мястото на „деескалацията“? Предполага се, че израелската надежда е „Хизбула“ да се почувства толкова засегната и толкова силно да се страхува от по-нататъшни щети за цивилното население на Ливан, че да се съгласи да се оттегли на север от река Литани и да склони пред исканията на противника си по такъв начин, че да позволи на израелските цивилни да се завърнат по домовете си в северната част на страната.

За Хасан Насрала - премереният и целенасочен лидер на „Хизбула“, който също така подтиква хората си към пейджъри от смартфони - би било трудно да проектира подобна слабост след изминалата седмица.

Най-мащабната атака: Израел удари Ливан, десетки са загинали (ВИДЕО и СНИМКИ)

Той може и да успее да продаде подобна стратегия по необходимост като стратегия на стратегическо търпение - да внуши, че това е единственият им избор за спасяване на Ливан и че по-късно може да доживеят да се бият още един ден - но ще бъде трудно.

Снимка: Ройтерс

 

Израелците, които изглежда са проникнали добре в комуникациите на „Хизбула“, вероятно имат по-добър поглед върху вътрешните обсъждания на бойците, отколкото те заявяват публично.

Възможно е те да са преценили, че Насрала в крайна сметка трябва да отстъпи, тъй като организацията му е разкрита като отслабена след изразходването на толкова много опитни бойци в гражданската война в Сирия.

И обратното, може да са преценили, че Насрала наистина е притиснат в ъгъла и ще трябва да предприеме продължителен ракетен обстрел на израелски градове.

Това би оставило израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, ако се стигне до по-голям конфликт, с неубедителното, двусмислено оправдание: „Те го започнаха“.

Снимка: Ройтерс

Във военно отношение изминалата седмица беше катастрофална за „Хизбула“. Тя рискува да бъде сравнена с момента, в който Русия нахлу в Украйна през 2022 г. - когато един почитан монолит беше разкрит като не толкова модерен или мощен изобщо.

Въз основа на доказателствата за забележителната уязвимост на Хизбула през последните дни Израел може да се чувства уверен, че може да продължи да ги удря силно - че врагът му всъщност не е в състояние да нанесе значим ответен удар.

„Хизбула“ със сигурност може да изстрелва по-добри ракети, но много от тях биват прихванати и те не разполагат с неизчерпаеми запаси.

Исак Херцог: „Хизбула“ е планирала инвазия на територията на Израел

Смята ли Насрала, че това е моментът да изстреля своя голям залп? Или съюзниците му в Иран биха предпочели да изчака друг път?

Ако „Хизбула“ се оттегли доброволно - или откаже да се оттегли и насилието продължи - Израел все още може да поразява цел след цел с превъзхождащи въздушни сили, като засега очевидно не се притеснява, че „Хизбула“ може да причини твърде голяма вреда на собствените си населени места.

В Газа Израел показа, че не се съобразява със съпътстващите щети за цивилното население. Въздействието, което всяко увеличено насилие оказва върху обикновените ливанци, ще бъде нож с две остриета- то ще смекчи вече развихрилата се омраза към южния им съсед, но също така ще разпали враждебност към щетите и хаоса, които атаките на Хизбула донесоха на Ливан.

Може би Нетаняху - който през изминалата година изглежда е заложил само на военни решения, може би поради причини, свързани с личното му политическо развитие - смята, че може да бомбардира „Хизбула“ до без значение.

Снимка: Ройтерс

Възможно е Израел да нанесе толкова големи щети, че да доведе до качествена промяна на възможностите на „Хизбула“. Но войните никога не спират само дотук.

Хизбула ще се възстанови, тъй като каузата ѝ се основава на конкретно място и народ - Ливан и неговите шиити. Урокът, който НАТО бавно научи в Афганистан, би бил мъдро приет тук - че убиването на безкрайно много командири от средно ниво при ежечасни нощни набези ви оставя вместо тях само техните гневни, радикализирани синове, с които да говорите, когато най-сетне решите да преговаряте.

Израелски удар по училище в Газа уби най-малко 18 души, сред които служители на ООН

Израел демонстрира своето военно майсторство и е в състояние да наложи жестоки цени, като си затваря очите за цивилните жертви. И все пак не е ясно какъв точно е пътят пред него.

За военния кабинет на Нетаняху може да няма толкова голямо значение дали Хизбула ще избере да отстъпи или ще бъде бомбардирана в него. Но урокът от насилието в този регион е, че то има навика да се отразява, често по неочакван и по-жесток начин, на своите извършители през следващите десетилетия.