Когато президентът на COP29, Конференцията на ООН за изменението на климата, Мухтар Бабаев се качи на подиума на заключителната среща в Баку в неделя сутринта, надявайки се да постигне трудно постигнато споразумение за глобалното финансиране на климата, той взима две речи със себе си.

Едната е съставена около сключването на очаквана сделка, а другата - около възможността за безизходица, водеща до срив на върха, според двама източници, запознати с въпроса, коментирали пред "Ройтерс" при условие за анонимност.

„Да, подготвихме различни варианти на речта за различни сценарии, но когато стъпихме на сцената, бяхме уверени в успеха си“, каза един от източниците, служител в президентството на COP29.

В крайна сметка Бабаев успя да прокара финансовия план от 300 милиарда долара за подпомагане на развиващите се нации да се справят с нарастващите разходи на глобалното затопляне през следващото десетилетие, преди критиците да имат време да възразят, което му позволи да прочете по-позитивната реч.

Той похвали споразумението като пробив и засрами съмняващите се в споразумението като „грешащи“, дори когато много от предвидените получатели на споразумението за климата го заклеймиха като крайно неадекватно.

Подготовката на Бабаев за различни резултати на разногласната среща на върха в нацията от Каспийско море Азербайджан отразява това, което мнозина в публиката вече знаеха преди началото ѝ: преговорите за климата в Баку нямаше да преминат гладко.

Очакванията за сделка бяха потиснати от притесненията за предстоящото оттегляне на САЩ от глобалното сътрудничество в областта на климата, геополитическите сътресения и нарастването на изолационистката политика, която измести изменението на климата от голяма част от списъка с най-важни приоритети в света.

Тези пречки се очертаха в Баку и ще продължат да засенчват глобалните усилия за климата през следващите месеци, докато Бразилия се подготвя за много по-широка конференция през следващата година в град Белем в тропическите гори на Амазонка - където светът ще начертае дългогодишен курс за по-драстични съкращения на емисиите и изграждане на устойчивост в борбата срещу изменението на климата.

Но бавният темп на напредък, при който глобалните емисии все още нарастват, повиши напрежението и призивите за реформи.

„Това е нещо, на което трябва да се обърне внимание, когато само шепа страни, въз основа на собствените си икономически интереси, могат почти да разрушат целия процес“, каза министърът на околната среда на Сиера Леоне Джиуо Абдулай пред Ройтерс.

Ефектът "Тръмп"

Сред най-големите фактори, които затрудняващи преговорите в Баку, беше предстоящото завръщане на климатичния скептик Доналд Тръмп като президент на САЩ, най-голямата икономика в света, най-големият исторически източник на парникови газове и най-големият производител на нефт и газ.

Тръмп, който встъпи в длъжност през януари, обеща да оттегли САЩ от глобалното Парижко споразумение за изменението на климата, както направи по време на първия си мандат 2017-2021 г. в Белия дом, и нарече изменението на климата измама.

Преговарящите на конференцията в Баку казаха, че въпреки че американската делегация е помогнала за постигането на сделката за финансиране на климата, страната не е била в състояние да поеме високопоставена лидерска роля, както на предишните срещи на върха за климата, и не е могла да даде гаранции на следващите администрацията ще спази обещанията си.

Представители на САЩ на конференцията COP29 се опитаха да уверят глобалните партньори, че пазарните сили, съществуващите федерални субсидии и държавните мандати ще осигурят непрекъснато внедряване на възобновяема енергия, дори ако Тръмп се оттегли от глобалния процес.

Междувременно войната в Украйна и нарастващият конфликт в Близкия изток отклониха глобалното внимание към сигурността и наличието на енергия и накараха много правителства да затегнат кесията си, казаха експерти.

Това затрудни получаването на по-големи финансови средства за климата, казаха наблюдатели на преговорите.

„Дори поддържането на финансирането на климата на сегашните нива в настоящата политическа среда е огромна борба“, каза Джо Туейтс, старши защитник на международното финансиране на климата в Съвета за защита на природните ресурси, екологична група.

Споразумението за предоставяне на 300 милиарда долара годишно до 2035 г. теоретично би утроило предишните ангажименти на богатите страни да предоставят 100 милиарда долара до 2020 г. Тази по-ранна цел беше постигната изцяло едва през 2022 г. и изтича през 2025 г.

Нежеланието на богатите страни да предложат повече пари и натискът да се сключи дори слаба сделка преди по-големи политически сътресения се превърнаха в основен източник на разочарование за най-слабо развитите страни и малките островни държави, които казаха на конференцията в Баку, че се чувстват отстранени в преговорите.

В един момент от последната част от срещата на върха преговарящите блокове, представляващи и двете групи, напуснаха преговорите в знак на протест, забавяйки сделката с часове.

„Дойдохме с добра воля, за безопасността на нашите общности и благосъстоянието на света“, каза Тина Стеге, пратеникът по въпросите на климата за Маршаловите острови, на заключителното пленарно заседание.

„Въпреки това видяхме най-лошия политически опортюнизъм тук, в този COP, играейки игри с живота на най-уязвимите хора в света.“

Пратеникът на Индия Чандни Райна използва времето си, за да отхвърли категорично споразумението за финансиране на климата, дадено от Бабаев.

„Разочаровани сме от резултата, който ясно разкрива нежеланието развитите страни да изпълнят своите отговорности“, каза тя на срещата на върха.

Защитниците на климата казаха, че въпреки че сделката е по-добра от пълна безизходица, разривите, разкрити от конференцията, както и загубата на доверие в процеса сред по-бедните страни ще представляват проблем за Бразилия, докато се подготвя за COP30.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK