Обединеното кралство е затънало в брекзит повече от три години и на хората все по-малко им се слуша за безкрайната сага.
В светлината на това може да се очаква истории за бизнесдама на име Дженифър Аркури, с която се смята, че премиерът Борис Джонсън е имал афера, да обсебят заглавните страници, особено по време на предизборна кампания. При нормални обстоятелства щеше да е така. Но във Великобритания има само една голяма история, за която всички в момента говорят.
В събота вечер принц Андрю даде скандално интервю пред Би Би Си за връзката му с обвинения за сексуални злоупотреби милиардер Джефри Епстийн, който се самоуби, докато чакаше съдебния процес.
Било от учтивост
Херцогът на Йорк определи престъпленията на Епстийн като „непристойни“, след което се оправда, че просто искал да бъде учтив и определението му е наивно за сексуален престъпник.
Обвинителката на Епстийн твърди, че била принудена да прави секс с принца в Лондон през 2001 г., когато е била на 17 години, а после още два пъти в Ню Йорк и на частен остров на Епстийн на Карибите. Принцът отрича обвиненията и заяви, че е готов да даде показания пред правосъдието при подходящите обстоятелства. Алибито му, поне за първата вечер е, че бил на пица с дъщеря си.
Интервюто беше шанс за херцога да изчисти името си, но той се провали, коментират кралските кореспонденти. Скандалът стана още по-голям, след като британски таблоиди разкриха, че кралица Елизабет II е била наясно с това, което синът й се кани да разкаже.
Три дни след разразилата се буря, нова обвинителка на Епстийн заяви, че е преживяла „ужасно и продължително сексуално посегателство“ и призова принц Андрю да сподели информация за бившия си приятел.
А идват избори
Небивалият интерес е разбираем, а обвиненията са много сериозни. Човек със силата и влиянието, което само син на кралицата може да има, дава необмислени отговори в интервю, заснето в Бъкингамския дворец. Историята е огромна и заслужава широко отразяване.
Трудно е обаче всичко това да бъде извадено от контекста на поредните предсрочни избори в Обединеното кралство. От началото на кампанията и премиерът Борис Джонсън, и лидерът на опозицията Джереми Корбин се опитват да избегнат дебата за единствения най-важен въпрос, пред който е изправена страната днес – брекзит.
Вместо това се говори за работни места и заплати, без много подробности откъде всъщност ще дойдат парите.
Обикновено предизборните кампании са време, в което лидерите искат възможно най-много медийно отразяване, за да продадат визията си за бъдещето на нацията. В деликатния момент, в който и двете страни все още обмислят какво точно да продадат, кралският скандал е добре дошъл за задоволяване на воайорството на публиката. И изглежда, че обществеността е напълно щастлива, че се разсейва от досадата на брекзит.
Поне за седмица или две. Защото, съвсем по британски, сериозните дебати и сериозните решения продължават да предстоят.
