Съединените щати ще се оттеглят от Парижкото споразумение за климата, обяви президентът Доналд Тръмп, цитиран от Си Ен Ен.
Тръмп обяви решението си с аргумента, че поетите от Вашингтон ангажименти не са изгодни за страната.
Държавният глава заяви, че прави това, за да защити американските работни места.
Той каза, че ще започне преговори за повторно присъединяване към Парижкото споразумение или за ново споразумение, чиито условия са справедливи към САЩ.
По думите му сегашната спогодба поставя в неизгодно положение Съединените щати в полза на други държави, предаде Ройтерс.
Америка "спира още сега прилагането на необвързващото Парижко споразумение" и "драконовските финансови" и икономически тежести, наложени й от него, каза Тръмп.
"Споразумението не е толкова за климата, колкото за това други страни да получат финансови преимущества пред САЩ, каза Тръмп и допълни, че това няма да се случи докато той е президент.
"Бях избран да представлявам гражданите на Питсбърг, не на Париж", допълни Тръмп.
От Европейската комисия изразиха дълбоко съжаление във връзка с решението на САЩ да се оттеглят от Парижкото споразумение за климата, предаде Ройтерс.
„ЕС ще засили своите връзки с настоящите партньори и ще търси нови съюзници от най-големите икономики в света до най-уязвимите островни държави“, допълниха от ЕК.
Американският държавен глава отказа да подкрепи Парижкото споразумение за климата на срещата на върха на Г-7 в Сицилия и каза, че му е нужно още време, за да вземе решение.
По силата на Парижкото споразумение САЩ трябваше до 2025 г. да намалят емисиите си с 26 до 28 на сто спрямо равнището от 2005 г.
Още по време на предизборната си кампания през 2016 г. Тръмп остро критикува Парижкото споразумение за климата и заяви, че идеята за глобалното затопляне е измама, целяща да навреди на американската индустрия.
Той се зарече да „отмени” сделката до 100 дни след встъпването си в длъжност на 20 януари 2017 г.
Оттеглянето на Вашингтон вероятно ще задълбочи разногласията му със съюзниците. САЩ ще се присъединят към Сирия и Никарагуа – единствените държави, които не участват в историческото споразумение, подписано в Париж през 2015 г.
Чуждестранни партньори, корпоративни шефове, демократи и дори някои представители на собствената му републиканска партия в сряда се опитаха да окажат натиск върху Тръмп да не се отказва от спогодбата.
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предупреди американския президент, че Вашингтон не може просто да напусне споразумението и че този процес би отнел години.
Споразумението от Париж беше първият законово обвързващ глобален договор, с който 195 държави доброволно се ангажират да вземат мерки за намаляването на парниковите емисии.
Парижкото споразумение за климата
Близо 200 страни участваха в преговорите в Париж през 2015 г., чиято цел беше да ограничат затоплянето на планетата, включително като намалят емисиите на въглероден диоксид и други газове, резултат от изгаряне на изкопаеми горива.
Споразумението съдържа план за действие за ограничаване на глобалното затопляне далеч под 2°C и обхваща периода от 2020 г. нататък.
То влезе в сила на 4 ноември 2016 г., след като бяха изпълнени нужните условия — ратифициране от поне 55 страни, които са отговорни за най-малко 55 % от общите емисии на парникови газове.
Според споразумението ЕС ще увеличи своя международен финансов принос в областта на изменението на климата в посока постигане на целта от 100 милиарда щатски долара годишно за индустриализираните държави до 2020 г. и в периода до 2025 г.
Преди 2025 г. страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата ще набележат нова колективна цел.
Общият принос на ЕС и неговите държави членки възлиза на 17,6 милиарда евро през 2015 г., което представлява значително увеличение в сравнение с 2014 г. Приносът беше насочен успешно към инициативи в развиващите се страни за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях.
Според рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г., ЕС утвърждава 4 цели:
– обвързваща за ЕС цел за намаляване с 40% на емисиите на парникови газове до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г.;
– цел за най-малко 27% дял на енергията от възобновяеми източници в енергопотреблението през 2030 г.;
– повишаване на енергийната ефективност с 27% спрямо прогнозите;
– завършване на изграждането на вътрешния енергиен пазар чрез постигане до 2020 г. на минимална цел от 10 % от съществуващата електроенергийна междусистемна свързаност, поне по отношение на енергийните острови — по-специално балтийските държави и Иберийския полуостров.
